Една легенда от Оперативен център на пожарната вПловдив си отива, но  в сърцата ни остава големият човек - Марин Събев!

Със звук на сирени, проблясващи светлини и строени редици от пожарни автомобили, днес изпратихме в пенсия инспектор Марин Панчев Събев – така, както подобава за човек, превърнал службата в призвание, а дълга – в начин на живот. След близо четири десетилетия, посветени на спасяването на човешки животи и опазването на сигурността, той сваля униформата, но ни оставя примера да вдъхновява. 
От първия си ден като пожарникар до дежурствата в оперативния център, инспектор Събев е символ на спокойствие в най-напрегнатите моменти, на дисциплина в хаоса, на професионализъм, зад който стои огромно сърце. За колегите си той беше не просто ръководител или оперативен дежурен – беше опора, учител и приятел.
Днес дворът на пожарната се оказа тесен за всички, които дойдоха да му отдадат заслужена почит и да изкажат лична благодарност.
Особено вълнуващо бе традиционното пожарникарско „къпане“. Извърши го човекът, който преди години е посрещнал Марин в редиците – Веселин Куманов. Същият, който през 1987 година е бил до него след първия му пожар и го е изкъпал за „добре дошъл“. Един кръг се затвори – с уважение, памет и силна емоция.
Сълзи навлажниха дори очите на най-коравите мъже. Защото когато си част от такова семейство, не изпращаш просто колега – изпращаш човек, с когото си делил трудни нощи, тежки решения и безброй моменти, в които животът е зависел от секунди.
Бай Марин благодари – на колегите от своето „огнено семейство“, но и на най-близките си хора – съпругата и децата, които през всички тези години са били неговата тиха опора и с тревога са чакали завръщането му от дежурство.
За последен път в негова чест днес прозвучаха сирените – не като сигнал за тревога, а като знак на дълбоко уважение и признателност.
С характерното си чувство за хумор и с онази усмивка, която всички обичаме, той шеговито ни каза: „Аз слизам от влака, а вие продължавате!“ 

Да, влакът продължава своето движение. Но релсите, по които ще вървим, носят и неговия отпечатък.