Православните християни почитат днес  паметта на свети великомъченик Георги Победоносец. Празнуват се Гергьовден и  Преполовение.

Свети великомъченик Георги Победоносец бил римски воин, който служил в малоазийската област Кападокия по времето на римския император Диоклециан (284-305 г.). 

Още като юноша Георги постъпил на служба в римската войска. Бил снажен и умен, но също така храбър и способен младеж, който се отличил в битките и станал добър пълководец. Затова много скоро се издигнал до висок чин в своя легион - военен трибун. 

Но когато започнали поредните гонения срещу християните, се разбрало, че и трибунът Георги е християнин. Междувременно от състрадание той освободил робите в дома си и раздал на бедните всичките си средства. Така се подготвил за подвиг в името на Иисус Христос. Сам се явил в императорския дворец в град Никомидия (днес Измит на брега на Мраморно море), източната столица на империята, и смело защитил християнската вяра. 

Напразно го увещавали да се отрече от Христос. Заради своята християнска вяра бил подложен на жестоки мъчения. Но доблестният воин ценял много високо вярата си и с голямо търпения понесъл мъченията. Сам Господ Иисус му се явил една нощ, докоснал раните му и ги излекувал. На новите изтезания, приложени от мъчителите, Георги смело отговорил: "По-скоро вие ще се уморите да ме мъчите, отколкото аз - да понасям мъченията".

Мнозина от войниците и други от присъстващите на изтезанията, като видели какви мъки търпи Георги заради вярата си, също повярвали в Христос. Георги бил осъден на смърт и с достойнство тръгнал към мястото за смъртни наказания. Там спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 303 г.

От средните векове свети Георги се почита сред християнските народи като закрилник на войската, затова е наречен и победоносец. Той е покровител на много градове и страни по света с християнски традиции. Светецът воин е почитан и от мюсюлманите.

Днес е Гергьовден - Ден на храбростта и празник на Българската армия. На 6 май празнуват и животновъдите. А на същата дата, но през 1651 г. е издадена първата печатна книга на новобългарски.

Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още със създаването ѝ като въоръжена сила на Третата българска държава. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. от княз Александър I Батенберг. По-рано, на 1 януари 1880 г., е учреден и военният орден “За храброст” - отличие, с което на празника се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

От 1931 г. 6 май става празник на Българската армия. Впоследствие двата празника се сливат в настоящия. Чрез укази между 1946 и 1951 г. комунистическото управление прекъсва традицията честванията да са на този ден. С постановление на Министерския съвет от 27 януари 1993 г. армейският празник е възстановен.

Гергьовден е сред най-големите български празници. Св. Георги традиционно се схваща и като повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците, овчарите и стадата. По стар обичай щом се раззелени тревата, овчарите извеждат стадата от зимните кошари към летните пасища в планините. Сигнал за тази промяна е именно Гергьовден. На този ден се пекат агнета и семействата се събират на трапезата. 

Днес православните християни честват и празника Преполовение. В сряда на четвъртата седмица след Великден се отбелязва празникът Преполовение. Наречен е така, защото се пада точно по средата на периода между Възкресение Христово и Петдесетница, и съответно е от разреда на подвижните празници, свързани с деня на Великден. На този ден се припомня за влизането на Иисус Христос в Йерусалим по време на еврейския празник Шатри и за Неговата проповед в храма, където Той говорил за Своята дейност като Месия, Избавител.

Имен ден днес празнуват имат всички, които носят  името Георги, Гергана, Галя, Ганка, Ганчо, Генчо, Гео, Георгина, Гинка, Гиньо, Гиргин,Гиргина, Гоце, Гюро, Гюрга, Гюргелена, Йорго, Горица и производните им.