Апелативен съд – Пловдив потвърди определение на окръжните магистрати, с което е отказано предсрочно условно освобождаване на П. М., който излежава петгодишна присъда за катастрофа с двама загинали и един ранен. 

На 11.11.2020 г.  при управление на лек автомобил на пътя Пещера – Пловдив, в района на село Кадиево, област Пловдив, е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на Т. Б. и В. В., както и средна телесна повреда на Н. Л. Деянието е извършено след употреба на наркотични вещества – марихуана. П. М. е лишен и от право да управлява моторно превозно средство за срок от 8 години, което наказание също е приведено в изпълнение.

Присъдата на Окръжен съд – Пловдив е потвърдена от Апелативен съд – Пловдив и Върховния касационен съд. 

С Определение от 07.05.2026 г. Пловдивският окръжен съд е оставил без уважение молбата на осъдения П. М. за условно предсрочно освобождаване по отношение на остатъка от наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 1056/2021 г. на Окръжен съд Пловдив. Недоволен от отказа П. М. обжалва пред апелативния съд с искане да се отмени и той да бъде условно предсрочно освободен.

Апелативният съд намира, че жалбата е неоснователна.

Лишеният от  свобода П. М.  е постъпил в Затвора Пловдив на 21.07.2023 г., със зачетено предварително задържане. Към датата на евентуалното влизане в сила на постановения съдебен акт– 15.05.2026 г., той е изтърпял фактически 3 години, 9 месеца и 24 дни, от които ефективно – 2 години, 9 месеца и 24 дни, от работа – 11 месеца и 29 дни и от предварително задържане – 1 ден. Неизтърпеният остатък е от 1 година, 2 месеца и 56 дни.

Видно от становището на началника на Затвора – Пловдив П. М. е наказван един път и награждаван четири пъти. Съдът счита, че наличието на примерно поведение при лишеното от свобода лице, следва да се основава на всички налични данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред, дисциплината и законността. Положителната промяна у осъдения обхваща и отношението му към стореното в срока на изтърпяване на наказанието, с оглед плана на изпълнението му и постигнатите резултати от работата с лишения от свобода. Преценено е, че макар и да са налице доказателства за поправянето му, същите не са в достатъчен обем, позволяващ извод за предсрочно освобождаване. 

Определението на апелативния съд е окончателно.