Осмата нeделя след Великден е днес и се чества празникът Петдесетница, както паметта на свети апостол Ерм и на мъченик Ермий.

След Възнесението на Иисус Христос на небето в 40-ия ден от Възкресението Му апостолите и други Негови ученици заедно със света Дева Мария и жените, които Го следвали от самото начало, се събирали всеки ден на молитва. Това те правели в една „горница“, голяма стая за гости на горния етаж на една къща, вероятно същата, в която провели и последната вечеря с Учителя преди залавянето и смъртта Му. Там те чакали в молитва обещанието на Спасителя Христос: да се всели в тях Светият Дух и да тръгнат на проповед, за да разпространяват Неговото учение сред всички народи.

През тези дни на очакване те избрали Матия на мястото на Юда Искариот, отпаднал заради предателството, и той бил причислен към единадесетте. А сутринта на 50-ия ден от Възкресението, който съвпадал с юдейския празник Петдесетница, в йерусалимската горница всички тези около 120 души отново в единомислие били събрани на молитва.

Изведнъж се чул шум от небето, сякаш от силен вятър, и над събралите се за молитва се явили огнени езици. Всички се изпълнили с Дух Свети и започнали да говорят на други езици, според както Духът им давал да изговарят. А в Йерусалим за празника били дошли юдеи от разни страни и се смаяли, защото всеки ги слушал да говорят на неговия език.

Тогава апостолите, изпълнени със Светия Дух, започнали да проповядват. Свети апостол Петър произнесъл пламенна проповед и призовал слушателите си: „Покайте се и всеки да се кръсти в името на Иисус Христос за прошка на греховете. И ще приемете дара на Светия Дух“. Словата му проникнали дълбоко в сърцата на слушателите. След тази проповед три хиляди души повярвали и се кръстили. На този ден с благодатта на Светия Дух Църквата се родила като общност от вярващи в Христос. Затова Петдесетница се нарича рожден ден на Църквата.

Един от обичаите на празника се свързва с ореховите листа, които символизират появилите се огнени езици. Според народните обичаи рано сутринта на гробището трябва да се занесе орехова шума, която се разстила върхи гробовете. Вярва се, че ореховата шума пази сянка на мъртвите. Обичаят с ореховата шума се изпълнява и на Спасовден - вярва се, че тогава покойниците се връщат в Отвъдното, след като го напускат на Великден.

След това се ходи на църква, където също се носи орехова шума. Тя се разстила върху пода на църквата, след което вярващите коленичат върху нея и се молят за душите на покойниците. Според народните вярвания, изпълнението на този обичай помага на живите да видят покойниците.След това ореховите листа от църквата се отнасят у дома. На този ден домовете се украсят със свежи клонки и листа - вярва се, че това носи здраве и просперитет.

Вечерта цялото семейство се събира около трапезата, а на нея задължително се слага месо или риба. Разрешена е консумацията на млечни продукти. Новата покрива на масата се приема за символа на благополучие.

Преяждането и пиенето на алкохол на Петдесетница се счита за голям грях. Също така на този празник не бива да се извършва тежък физически труд. Не се препоръчва да се прави ремонт у дома. Забранени са всякакви лоши думи, обиди и клевети. Петдесетница е ден, в който трябва да прекарате повече време с близките, както и да покажете доброта към другите.

Свети Ерм бил един от седемдесетте апостоли на Иисус Христос. Името му се споменава в посланието на свети апостол Павел до римляни, където в края на писмото си апостолът изпраща поздрави до видни членове на църквата в имперската столица.

Според църковното предание Ерм бил епископ във Филипи (древен град, северно от гръцкия град Кавала), а според други - във Филипопол (днес Пловдив). Той написал книгата "Пастир", в която говори за устройството и мисията на Църквата. Завършил мъченически живота си.

Свети мъченик Ермий живял в град Комана, област Кападокия, Мала Азия, а пострадал за вярата си в Иисус Христос по времето на император Антонин Пий (138-161 г.). Ермий служил в римската войска и се отличил с храброст. Затова, както и поради благия си характер и жертвоготовност като християнин, той бил на почит сред гражданите независимо от тяхната вяра.

А когато в Комана започнали гоненията срещу християните, Ермий проявил мъжество и не се скрил от преследване. Сред първите заловени последователи на Христос в града бил Емрий. Независимо от големите му заслуги към империята и от почтената му старост той бил доведен под стража при управителя Севастиан, който му заповядал да принесе жертва на идолите. Светецът обаче, твърд и непоклатим, отказал да предаде своя Бог и да принесе жертва на езическите божества. С кротостта, която го отличавала, той отговорил на увещанията на Севастиан: "Би било много глупаво, почитаеми господарю, да оставим светлината и да живеем в тъмнина, да изоставим истината и да прегърнем лъжата, да се отречем от живота и да предпочетем смъртта. Така че наистина е немислимо в края на живота си да загубя тези ценни блага".

Тогава управителят, разгневен, заповядал, след като го изтезавали жестоко, да го обезглавят. Това се случило в 160 г.