С рекорден международен интерес започна изложението „Хемус“ в Международен панаир- Пловдив, което бе опкрито от президента на България Илияна Йотова.
Тази година в него участват 258 фирми и организации от 28 държави, като 97 от тях са български. Сред изложителите са едни от най-големите имена в световната отбранителна индустрия, съобщи управителят на фондация „Хемус-95“ д-р Вълко Стоилов.
Като външна граница на Европейския съюз и на НАТО страната ни има важна роля за укрепването на сигурността и създаване на необходимата инфраструктура в региона, особено в района на Черно море. Просперитет без сигурност не може да има, както и няма свобода без средства, с които да я защитаваме. Затова и разходите за отбрана са инвестиция в нови технологии и иновации, възможности за производства, които създават работни места и допълнителна прибавена стойност, ползи за стандарта на живот.
С тези думи президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Илияна Йотова откри в Пловдив 17-ото Международно изложение за отбранителни продукти и услуги „Хемус 2026“.
Държавният глава заяви, че с годините изложението се е утвърдило като форум за намиране на решения в сферата на сигурността и установяване на партньорства – между институциите, академичната и научна общност, бизнеса. Съвременните отбранителни способности и производство имат огромната нужда от достиженията на най-високите технологични нива, както и от сигурност и устойчивост на производството, заяви Илияна Йотова. Тя изтъкна, че войната в Украйна и в Близкия изток са наложили преосмисляне на политиките в областта на отбраната. Като дефицити, очертали се в сектора, президентът открои недостига на производство, несигурни доставки, липса на координация между страните в ЕС.
Българската отбранителна промишленост има сериозни традиции назад във времето, а днес внедрява най-новите технологии съвместно с Българската академия на науките и университетските среди, заяви Илияна Йотова пред участниците в изложението. Държавният глава очаква механизмът SAFE да осигури по-големи възможности за участие на български компании в отбранителната индустрия. Президентът изтъкна приноса на научно-развойната дейност в модернизацията на отбраната и посочи, че в проекта на следващата многогодишна финансова рамка на ЕС е предвиден сериозен финансов ресурс за засилване на отбранителните способности, но е тревожен фактът, че едва 15% се предвиждат за научна дейност. През последните години на приливи и отливи беше повдигана темата за по-голяма отбранителна независимост на Европейския съюз, но бяха пропуснати доста години, заяви Илияна Йотова.
Има още много мини, които ще гърмят под краката на управляващите и още доста скрити фактури, които ще излязат и всички ние ще видим какво е ставало през последните години. Очевидно бюджетният дефицит не се е трупал през последните месеци. Остава и въпросът какъв е бил той при влизането на страната ни в еврозоната. Това заяви държавният глава Илияна Йотова пред журналисти в Пловдив.
Необходимо е да се извърши цялостна оценка къде са най-големите дупки в бюджета, посочи президентът. Средствата за отбрана са едно от перата, но не е единствено, коментира тя в отговор на въпрос. Да видим какво се е случвало с плащанията в регионалното развитие по големите проекти, където са големите суми, посочи държавният глава. Тя постави въпроса дали не се е действало на принципа „след мен и потоп“. По думите й без пълна картина на финансовото състояние нито мерките могат да бъдат достатъчно адекватни, нито решенията могат да бъдат достатъчно убедителни.
Илияна Йотова изрази надежда, че скоро ще се изясни цялостно финансовото състояние на държавата. „Трябва да се види къде има резерви, за да могат да се осигурят пенсиите за нашите родители, да се осигурят младите семейства, да се осигурят тези, които имат най-голяма нужда в момента. Смятам, че това означава солидарно общество“, заяви тя.
В отговор на въпрос за действията на правителството за ограничаване на дефицита и разходите президентът подчерта, че предприетите първи стъпки са много твърди, но има още много работа. „Всички трябва да бъдем солидарни, като се започне от политическата класа и институциите“, заяви тя. По думите й мерките за съкращения не са в такава голяма степен, каквато бяха представени в началото. Става въпрос за незаети бройки, за възможност за стагнация на бюджетите на институции, на различни ведомства, коментира Йотова. „Виждам, че правителството няма никакво намерение нито да реже от пенсиите, нито да трансформира политиката за майчинство, която е една от най-добрите в Европа. Предстои да видим какво ще решат в крайна сметка. Обнадеждаващи са стъпките“, заяви Илияна Йотова.
Вярвам на министър-председателя, че управляващите първо ще се погрижат за хората, които имат най-голяма нужда и са най-уязвими, подчерта държавният глава. „Познавайки г-н Радев и неговата твърдост, смятам, че ще остане верен до край на това, което се предлага“, каза Йотова.
Президентът напомни, че днес Европейската комисия представя Пролетния пакет на Европейския семестър, в който се представят бюджетните препоръки към държавите членки на еврозоната, като за България се очаква обявяване на процедура по прекомерен дефицит. „Това е препоръка на ЕК, за да се вземат конкретни мерки“, посочи тя.
