Художници, изследователи на изкуството, журналисти, ценители, следящи отблизо артистичния живот в страната, се отзоваха на поканата на Градска художествена галерия – Пловдив да участват в откриването изложбата по нейния проект „Изкуство и дискусия. Окръжната художествена изложба в Пловдив от 1958 г.“ с куратори Красимир Линков и Милена Китипова. На двата етажа в галерия „Капана“ се разгръща „разказът“ за една експозиция, състояла се на вододела на две „тезисни“ линии в развитието на социалистическа България. Повдига се темата за контрола и творческата свобода, за нормативното налагане на „правилното“ изкуство и за точката на пречупване на духа, за артистичния избор и поетите лични рискове. Както в Окръжната изложба през 1958 г., център и на днешната експозиция е голямата картина на именития смолянски художник Анастас Стайков (1905- 1988) „Мома се срода прощава“, по-известна в легендаризираната история около нея с името „Родопска сватба“. Станала съсредоточие на възторжени и на съсипващи отзиви, творбата се изгубва от публичното внимание веднага след съдбоносната за автора ѝ изложба и по чудо оцелява шест десетилетия. Спасена с големи усилия от реставраторски екип, днес тя е експонирана в Художествена галерия – Смолян, която е партньор по проекта на ГХГ - Пловдив. В залите на „Капана“ дигитално е представен реставраторският процес. Посетителят може да види немалка част от творбите – живопис, графика и скулптура, участвали в „историческата“ изложба през 1958 г., както и произведения от същия период на художниците, преминали строгото сито на тогавашното жури. С творби от своите фондове участват също Регионален етнографски музей – Пловдив, Националната галерия, градските галерии в Габрово, Кюстендил, Пазарджик, Ловеч и Търговище.

По време на откриването доц. д-р Бойка Доневска, ръководител на катедра „Изкуствознание“ в Националната художествена академия и един от задълбочените изследователи на периода, поздрави авторите на проекта за изключителното упорство да издирят до колкото е възможно автентичните картини от Окръжната изложба, цялата документация и драматичните отзивите в тогавашната преса, защото „имаме един огромен шанс да влезем в духа на времето“. Да се подходи от съвременна гледна точка към онази изложба е изключително трудно, подчерта доц. Доневска, която е автор на част от текстовете в залата. Тя припомни ожесточените спорове около картината на Анастас Стайков, но обобщи, че всъщност, творбата се е превърнала в „пробен камък за решаването на много проблеми - проблемите за  творчеството, проблемите за стила. Но дискусията постепенно отива в друга плоскост – за критериите, с които оценяваме изкуството. Кой има право да съди за изкуството, кой има право да оцени неговото значение. След изложбата от 1958 година всичко е различно, говори се по различен начин, възприема се по различен начин. И днес ние имаме възможността да се намесим в този разговор от една съвременна гледна точка, колкото е възможно по-обективно.“
От своя страна доц. д-р Сузана Николова, също автор на текстове в изложбата,  очерта драматичните последици, които има за художника отхвърлянето на картината, която той рисува с огромно желание 8 години. Тя обаче посочи изключителна подкрепа, която Стайков получава от град Пловдив и пловдивската група художници, както и голямото одобрение, с което тогавашната публика посреща творбата. И днес родопчани много ценят и обичат картината, „защото тя показва родопския дух, родопската любов, родопските обичаи“ – обобщи доц. Николова.
Представеното на двата етажа в галерия „Капана“ е огромен труд, оцени усилията на екипа на ГХГ - Пловдив заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов. Той заяви още: „Това не е само изложба. Това е един изключително задълбочен анализ на изследваното десетилетие. И повдига голямата тема – трябва ли държавата, политическата прослойка да поставя граници за изкуството? Какъв е ефектът от това в дългосрочен план.“
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от Културния календар за 2026 г. Предстои издаването на каталог, чието представяне ще се превърне в част от продължаващата дискусия за изкуството. 
Изложбата може да се види с вход свободен до 25 август 2026 г.