Православните християни честват днес  успението на света Анна, майката на Света Богородица.

При повечето свети личности Православната църква е запазила и чества деня на тяхното успение, т.е. заспиването им, както се нарича смъртта, защото тя не е окончателният край, а е заспиване в очакване на пробуждането при Второто Христово пришествие и всеобщото възкресение на мъртвите.

Така на днешния ден се чества успението на света Анна, майката на Дева Мария - Света Богородица. На праведната Анна са посветени още два празника. На 9 декември се чества зачеването от нея на Дева Мария, а на 9 септември, веднага след Рождеството на Св. Богородица, е празникът на нейните родители свети Йоаким и Анна.

Праведните Йоаким и Анна, наричани и "богоотци" (като родители на Божията майка), живели в галилейския град Назарет, в северната част на Палестина. И двамата били от царския Давидов род, възпитани във вяра, благочестие и милосърдие, но нямали деца. А хората предубедено гледали на бездетството като на наказание от Бога заради някакви скрити грехове на съпрузите. След поредното натякване и то от свещеник в йерусалимския храм, Йоаким и Анна усилили молитвата си към Бога и със сълзи просели Той да ги дари с чедо. Анна се молела: "Господи, Ти си дарил на Сарра син в старините ѝ. Чуй и мене, и аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!".

Бог чул горещите им молитви и те на другата година се ощастливили с малката света Мария. А след три години я завели в храма, за да се възпитава в Божия закон и да бъде достойна за великото си предназначение да стане майка на въплътения Син Божи.

Йоаким починал на 80-годишна възраст. След неговата смърт света Анна живяла още няколко години и се упокоила преди Благовещението на дъщеря ѝ Света Дева Мария.

В българската народна традиция празникът е известен като Лятна света Анна. Почитането му е най-силно застъпено в Родопите и Западна България, особено в Асеновградско, където според вярванията този ден поставя края на лятото.

Като покровителка на бременните, младите невести и раждаемостта, света Анна е почитана преди всичко от жените. Вярва се, че за да бъде бременността лека и раждането благополучно, на празника трябва стриктно да се спазват определени забрани - не се работи, не се пере, не се мие, не се шие и не се плете.

Според старо народно поверие, ако „трудна жена“ се залови за работа на света Анна, ще пометне. Затова в празничния ден бременните жени и младите булки посещават църква, отправят молитви за здравето на децата си и палят свещи пред иконата на светицата.

Цветя украсяват иконата, а като дар пред нея се оставят ризи, чорапи, кърпи и пари. След църковната служба майките раздават пресни пити в двора на храма и из махалата за здравето на своите рожби. Народните вярвания отреждат на света Анна и ролята на закрилница, която пази децата от „огън“ - висока температура и треска.

На Лятна света Анна в Източна България жените и децата по традиция събират лековити билки. След като бъдат изсушени, те се пазят през цялата година и се използват за лек.

Народните обичаи в Западна България повеляват в нощта срещу празника да се извършват различни магически действия срещу магьосници, бродници и житомамници, за които се смята, че могат да отнемат чуждото плодородие. За да не допуснат злосторниците да „откраднат“ житото им, стопаните прекарват нощта на нивите си.

В югозападните райони на страната празникът се отбелязва с оброк - служба с курбан, в която участва целият род. Жертвоприношението е съпроводено с молитва света Анна да закриля нивите от пожар и градушка. Именно заради тази нейна роля на покровител в някои части на България светицата е известна и с името „Опърлия“.

Имен ден празнуват: Анна, Ана, Ани, Аника, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Анабел, Яна , Вилиана.