На 24. април  Цветан Лазаров  представя своята шеста самостоятелна изложба в галерия Аспект, където неговите почитатели го очакват всяка пролет. Верен на себе си, художникът и този път се е погрижил да създаде предизвикателство както за очите, така и за ума, защото който следи неговите изяви в Аспект, отлично знае, че Цветан никога не прави просто изложба, събирайки последните си картини в една експозиция. При него всичко е премислено и преживяно, всяка следваща изложба е и продължение, и отрицание на предишната, но винаги подчинена на един обединяващ лайтмотив.
    Заигравките с философски и научни понятия са запазена марка на Цветан – „Анализ на видимото”, „Флуктуация на вакуума”, „Хоризонт на събитията „ – това са само част от заглавията на негови изложби. И докато миналата година ни изненада с краткото и ясно „Бяло”, тазгодишната изложба възстановява традицията – „Геометрия на невидимото”. Всъщност изненадани ще останат тези, които очакват „изненада”, картините не са много по-различни, те отново носят внушение на извор, на наличие на бяла светлина, а светлината съдържа в себе си целия цветен сектор. В същото време художникът е намалил детайлите, пресъздавайки в пространството на картината една цялост, съдържаща отделни елементи, но и всеобщата връзка на отношенията.  Геометрията като точна наука е начин на изразяване на организацията на нещата,  а невидимото отразява отношенията между тях, връзката между отделните феномени, понякога несъвместими. Така картините на Цветан са по-скоро израз на отношения, отколкото на фабула. Фабулата е напълно разрушена, за да не пречи на движението и отношението на цветовете. Статични фигури изразяват движение по-скоро като цветово обуславяне, а не като нещо което се случва. Светлината се ражда в картината, а не идва от никъде, тя е изпълнила всичко; светлина без сянка, а не сянка, разкъсана от светлина. Платната в изложбата раждат размисъл, възкресяват спомени, а не пресъздават реалност.  Натюрмортът не е натюрморт, пейзажът не е пейзаж, фигурите не са реални в пространството. Израз на тези идеи художникът дава в заглавия като „Може би пейзаж”, „Геометрия на светлината”, „Квадратът и неговия диагонал”, „Бял квадрат с вишна”, „Пътуване в светлината”.
    В изложбата „Геометрия на невидимото” Цветан Лазаров презентира тридесетина платна, в които продължава идеята за картината като израз на граница между мислите на художника и възприятията на зрителя.  Те се срещат там, на бялото платно, където заслепяващата светлина е изтрила детайлите и цялостната цветова хармония предава усещане, а не изобразяване. „Невидимото е нещото, което  не бих могъл да нарисувам директно, но за което си мисля докато рисувам” – споделя авторът.  Именно този процес на преобразяване на невидимото в материално, в реално съществуващ обект, е магията на изкуството; тя одушевява обикновеното бяло платно и го превръща в произведение на изкуството, въплътило в себе си мислите и чувствата на своя автор и примамващо зрителя да притежава част от твореца чрез неговите произведения.