Малко са такива дати в българската история. От този ден България се връща на географската карта на света, от този ден се връща името България, което българският народ никога не е губил и не е променял от създаването на държавата до наши дни. Това заяви в Пловдив президентът Илияна Йотова в словото си по случай 141 години от Съединението на България.
Съдбоносното утро на 6 септември 1885 г. тържественият звън на камбаните пробужда Пловдив. Могъщо „Ура“ от хиляди гърла разтърсва площада пред конака и възвестява на целия свят прогласеното и жадуваното от един народ Съединение на Княжество България и Източна Румелия, припомни историческите факти Йотова.
Години по-късно авторът на "Строителите на съвременна България" Симеон Радев ще напише, че това е един от най-радостните дни – ден на революция и на щастието на българския народ, подчерта президентът.
Сред присъстващите на церемонията са председателят на Народното събрание Михаела Доцова и премиерът Румен Радев, министри от кабинета, кметът на Пловдив Костадин Димитров, политици и общественици.
"Има една дата в българската история, която Пловдив с особена гордост нарича своя - 6 септември 1885 година. Денят, в който нашият град не просто става сцена на историята. Той я създава. Седем години по-рано решенията на Берлинския конгрес оставят българските земи разпокъсани. Източна Румелия – автономната област в пределите на Османската империя, чиято столица е Пловдив, се развива по пътя на модернизацията и демокрацията и се превръща в пример за религиозна, политическа и културна толерантност. При подготовката на Органическия устав неговите създатели – дипломати на Великите сили – влагат европейските идеи и практики на своето време. Гарантирани са основните права, свободата на словото и печата, на събранията и сдруженията, на вероизповеданията, равенството пред закона и правото на собственост. И Пловдив започва да впечатлява Европа. Дори цариградският вестник „Стамбул", който далеч не е благоразположен към българите, пише с изненада за депутатите в Областното събрание: „Наместо селяни, които се предполагаше да пълнят столовете на Областното събрание, видяхме да пристигат человеци с отлична вънкашност. Образовани във Виена, Париж или Прага, всички говорят французки, много от тях знаят английски и немски, освен това гръцки и турски, които говорят като собствен език." Това е Пловдив от онези години. Град на образовани и предприемчиви хора. Град с европейски дух и дълбоко българско съзнание. Автономната област показва, че българите могат не само да мечтаят за своя държава, но и да я управляват разумно и отговорно. И въпреки постигнатото Пловдив не забравя голямата национална цел – Съединението. Пътят към него не е нито лесен, нито бърз. Той минава през неуспешни опити, дипломатически натиск, политически борби и колебания. Но надделява твърдото убеждение, че Съединението трябва да бъде самостоятелно българско дело. Пловдив отново поема инициативата. През април 1885 година в града се създава Български таен централен революционен комитет с цел съединението на Княжеството и Източна Румелия. Зад каузата застават стари революционери и опълченци, учители и духовници, млади офицери, общественици и граждани. На 25 юли е взето решението Съединението да бъде извършено в началото на септември. В края на август княз Александър I е уведомен за предстоящата акция. И идва 6 септември 1885 година. Съединението на Княжество България и Източна Румелия е обявено. Едно изкуствено разделение е отхвърлено с волята на самите българи. Затова 6 септември е най-пловдивският ден в новата ни история. Защото в него има толкова много от характера на нашия град – свободолюбие и разум, дързост и предприемчивост, способност различни хора да застават зад една голяма цел. Скъпи пловдивчани, 141 години по-късно ние имаме привилегията да живеем в града, от който тръгва Съединението. Това е наша гордост, но и отговорност. Пловдив никога не е бил град, който живее единствено със славата на миналото си. Той носи хилядолетия история, но винаги гледа напред. Такъв е бил тогава. Такъв е и днес – град на културата и свободния дух, на знанието и труда, на хората, които създават. Град, който расте и се променя, без да губи своя характер. И точно такъв Пловдив трябва да оставим след нас. На децата си трябва да предадем не само датата 6 септември 1885 година, а смисъла зад нея – че различията не трябва да ни разделят, че единството започва с уважението към човека до нас и че големите неща се постигат, когато умеем да бъдем заедно. Преди 141 години пловдивчани показаха, че могат да променят историята. От нас зависи каква история пише Пловдив днес. Честит празник, Пловдив! Честит празник, България!", заяви в речта си кметът на Пловдив Костадин Димитров.
След изказванията на официалните лица програмата продължи с поставяне на венци на паметника на Съединението, минута мълчание за падналите, химна на България и зарята-проверка.