Бетонът и асфалтът в градовете акумулират убийствената лятна жега, което налага реките и горите да се превърнат в естествен щит срещу наводнения и суша. Необходими са спешни природосъобразни решения, които да трансформират населените места в по-сигурни и зелени пространства за живеене. Това бе общата позиция, около която се обединиха представителите на държавната власт, общините и научната общност по време на дискусионния форум, посветен на природосъобразните решения за климатична устойчивост в Пловдивска област. Събитието бе организирано от Аграрния университет – Пловдив в рамките на европейския проект ARCADIA, под патронажа на областния управител Георги Янев. В дискусиите активно се включиха и двама негови предшественици на поста – проф. Владислав Попов и проф. Христина Янчева, които участваха в двойно качество – както като бивши областни управители, така и като изявени учени от академичната общност.

Във форума участваха експерти от областната администрация, общините и научните среди. Онлайн се включиха чуждестранните партньори по проекта от регионите Сконе (Швеция) и Долна Австрия (Австрия), които споделиха опит в прилагането на природосъобразните решения в местното и регионалното планиране. Целта на семинара бе да очертае стратегическите приоритети и практическите стъпки за интегриране на тези зелени подходи директно в общинските планове за опазване на околната среда в област Пловдив за новия програмен период на Европейския съюз 2027–2033 г.

„Климатичните промени вече не са абстрактна прогноза, а реалност, която променя средата, в която живеем, работим и развиваме нашите общини, а традиционните подходи към развитието на териториите вече не са достатъчни. Нашата цел е да преминем от отделни инициативи към системен регионален подход, в който зелените площи да се разглеждат като част от критичната инфраструктура за климатична адаптация“. Това заяви областният управител при откриването на семинара. Той акцентира върху ролята на горите, управлението на земеделските земи, растителността по речните коридори и съхраняването на влажните зони. По думите му природосъобразните решения ще ни позволят да превърнем природата от обект на защита в партньор в управлението на риска от бедствия и в изграждането на по-устойчиви територии. „Не можем да спрем всички природни явления, но можем да направим нашите територии по-подготвени за тях. Трябва да действаме заедно, навреме, разумно и с мисъл за бъдещето“, подчерта областният управител.

Според доц. д-р Славея Петрова от Аграрния университет промените в климата изискват спешна реакция, защото статистиката е стряскаща. При сравнение на периодите 1961–1990 г. и 1991–2020 г. се отчита сериозно повишение на средните минимални температури в България. Летата през 2007, 2012, 2021, 2023 и 2025 г. се определят като най-екстремните, с отчетени температури в Южна България до 43–44°C. Това е с близо 8-9 градуса по-висока стойност спрямо летата от миналия век. Горнотракийската низина и особено Пловдив са сред най-засегнатите райони от т.нар. „ефект на градския топлинен остров“. При направените измервания по фасадите на сградите в Пловдив през лятото са отчетени температури до 60 градуса. Бетонът и асфалтът задържат топлината, а броят на тропичните нощи главоломно расте. В тъмната част на деня температурата през почти 35 дни от лятото не пада под 20 градуса. Паралелно с това се формира нов валежен режим – екстремни летни засушавания, следвани от интензивни есенни порои (над 60 мм за 24 часа), които носят огромен риск от внезапни наводнения.

Науката вече има работещи и евтини решения, а доц. Петрова даде конкретни примери за това как зелената и синята инфраструктура могат да спасят региона от климатичния шок. Изграждането на зелени покриви и вертикални градини (живи стени) по фасадите на сградите действа като мощна изолация, която отразява, вместо да абсорбира слънчевата енергия. Зелените коридори от свързани паркове пък позволяват на хладните въздушни маси да преминават свободно през града. Дърветата са като „прахосмукачки“ за замърсения въздух, сочат проучванията на пловдивските учени. Градската растителност улавя фините прахови частици и тежките метали. Сребърната липа улавя олово и никел, планинският ясен – мед, а черният бор извлича кадмий и олово. За справяне с наводненията се препоръчва изграждането на пропускливи настилки по паркинги и тротоари, които позволяват на водата да попива в почвата. Беше споделен и успешният опит на регион Сконе (Швеция), където общините се обединяват в специален модел „Комисия за водите“, за да изграждат сътрудничество и да управляват речните басейни при проблеми, надхвърлящи административните граници.

В качеството си на национален координатор на проект ARCADIA за България от страна на Аграрния университет  проф. Владислав Попов също призова за незабавни действия с поглед към следващите години. „Трябва да подпомогнем процеса на още по-дълбоко и ефективно интегриране на природосъобразните решения в настоящите и бъдещите общински програми. Трябва да започнем подготовката сега, за да може когато възможностите за финансиране се отворят, общините в Пловдивска област да бъдат напълно готови. Природосъобразните решения трябва да станат естествена част от регионалното планиране, а не просто допълващ елемент“, подчерта проф. Попов.