В рамките на инициативата на обществения посредник на територията на община Пловдив инж. Борислав Стаматов за търсене на конкретни решения за превенция на агресивното, рисковото и противообщественото поведение сред децата и младите хора постъпиха още две професионални становища: от психолога Милена Велинова и от СУ „Черноризец Храбър“. Двете становища идват от различни професионални позиции. Едното разглежда проблема през психологическата потребност на младия човек от принадлежност, признание и място сред другите, а другото стъпва върху ежедневния опит на училището в работата с ученици, семейства и институции. И в двете обаче се откроява една важна обща посока - превенцията трябва да започва преди, а не след тежкия инцидент.

В становището си психологът Милена Велинова насочва вниманието към един от трудните въпроси при работата с агресията сред младите хора - какво стои зад самото поведение. Според нейния професионален поглед агресивната проява не бива да се разглежда единствено като нарушение, което трябва да бъде санкционирано. Зад нея могат да стоят неудовлетворени потребности, трудности в отношенията, усещане за отхвърляне, липса на признание или стремеж на младия човек да намери място и значение в групата. Особено внимание е отделено на потребността от принадлежност и признание. Когато младият човек не намира конструктивен начин да бъде видян и приет, групата или конфликтната ситуация могат да се превърнат в място, в което той търси това признание по друг начин.

Оттук следва и необходимостта превенцията да не бъде насочена само към „проблемните“ деца след проявата, а да започва по-рано - с изграждане на отношения, среда и възможности, в които младите хора могат да получат признание, да изразяват себе си и да бъдат част от общност без да се налага да доказват себе си чрез агресия. В този контекст важна роля имат възрастните, които работят с деца - родители, учители, психолози, педагогически съветници, социални работници, младежки работници. Необходимо е те да могат да разпознават по-ранните сигнали за изолация, конфликт, натрупване на напрежение или проблеми в отношенията, преди те да се проявят в тежко поведение.

Поставя се и въпросът за пространствата, в които младите хора могат да бъдат активни участници, а не само обект на контрол. Спортът, творческите дейности, общностните инициативи и възможностите за реално участие могат да дадат на младия човек чувство за принадлежност, отговорност и признание. Така превенцията се измества от въпроса „Как да спрем агресивното поведение?“ към по-широкия въпрос „Каква среда можем да създадем, така че младият човек да няма нужда да търси място и признание чрез агресия?“

В становището на СУ „Черноризец Храбър“, представено от директора Елена Кисьова и училищния психолог Снежана Йотовска, акцентът е поставен върху практическия опит на училището и необходимостта от системна превенция, ранно разпознаване на риска и координирана реакция.

Те предлагат да бъде изграден или надграден единен междуинституционален механизъм, при който да има ясен път от първия сигнал до предприемането на конкретни действия:

сигнал → професионална оценка → определяне на потребностите → подходяща подкрепа → включване на компетентните институции → проследяване на резултата.

Според тях при оценката не трябва да се разглежда само отделната проява, а съвкупността от рискови фактори, тяхната продължителност, динамика и конкретен контекст.

Обръща се внимание и на необходимостта психологическата подкрепа да бъде достъпна преди настъпването на тежка криза, а не само след сериозен инцидент или противообществена проява. Сред посочените направления са управление на гнева и агресивното поведение, разрешаване на конфликти без насилие, развитие на емпатия и отговорност, устойчивост на натиска от връстници, превенция на тормоза и употребата на психоактивни вещества, безопасно поведение в интернет, работа с родители и кризисна психологическа подкрепа.

Представят се и конкретни практики, които вече прилагат - работа в часовете на класа, съвместни занятия със специалисти от МКБППМН, работа на Училищния координационен съвет за противодействие на тормоза и насилието, периодично изследване на нивото на тормоза и използване на метода „Форум театър“, чрез който учениците разглеждат реални или близки до тях ситуации и търсят алтернативни модели на поведение.

Особено място е отделено на участието на самите ученици. В СУ „Черноризец Храбър“ функционира Ученически парламент, а дейността на ученическия омбудсман е регламентирана с правилник. В рамките на „Седмица на омбудсмана“ учениците могат да поставят въпроси и да правят предложения, които се обсъждат с ученическото самоуправление и ръководството. В становището се поставя и въпросът за ангажирането на родителите. Посочва се, че отказът от съдействие или омаловажаването на проблемното поведение може да затрудни превенцията. Затова се търси баланс между подкрепата за семейството и ясното утвърждаване на родителската отговорност. Посочва се и необходимостта превенцията да обхваща онлайн средата, тъй като конфликти, тормоз, заплахи и натиск от връстници, възникнали в дигиталното пространство, често продължават и в реалните отношения между учениците.

По отношение на Младежкия хълм и останалите обществени пространства СУ „Черноризец Храбър“ подкрепя мерки като добро осветление, видеонаблюдение, обозначаване на рискови зони, редовен контрол и присъствие на компетентните органи. Наред с това се предлага да се използва информацията, с която разполагат училищата, МКБППМН, социалните услуги и органите на реда, за да се определят конкретни места, периоди и ситуации с повишен риск. Посочена е и възможността за превантивно присъствие на младежки работници и други подходящи специалисти в периодите, когато в тези пространства се събират повече деца и младежи.

Макар да тръгват от различни професионални позиции, двете становища насочват към необходимостта от по-ранна и по-системна превенция. Едната перспектива поставя въпроса за потребностите, отношенията и усещането на младия човек за принадлежност и признание. Другата показва как ранното разпознаване, психологическата подкрепа, участието на учениците и координацията между училището, семейството и институциите могат да бъдат превърнати в практически механизъм. И двете професионални позиции поставят един и същ основен въпрос пред обществото и институциите: как да създадем условия за превенция достатъчно рано, така че реакцията да не започва едва след като вече е настъпил тежък инцидент.