Декларация, поставяща във фокуса важни въпроси за развитието на аптечния сектор, лекарствоснабдяването и достъпа на българските пациенти до лекарствени продукти, беше приета в рамките на XIV Бизнес форум на семейните аптеки.
Във форума участваха представители на семейните аптеки, производители, преподаватели, експерти, общественици и представители на различни професионални среди, свързани със здравеопазването и фармацевтичния сектор.
В хода на дискусиите бяха обсъдени редица проблеми и предизвикателства пред аптеките, както и необходимостта от устойчиви решения, които да гарантират нормалното функциониране на аптечната мрежа и сигурността на лекарствоснабдяването.
Приетата декларация е израз на общата позиция и тревога на участниците във форума по отношение на процесите, които пряко засягат както аптеките и фармацевтите, така и пациентите.
Смятаме, че поставените въпроси не са само професионален проблем на аптечния сектор. Те са въпрос от висок обществен интерес, тъй като достъпът до лекарства и устойчивото функциониране на аптеките са неразделна част от системата на здравеопазването.
Декларацията се предоставя на вниманието на компетентните институции, политическите представители, професионалните организации и медиите с призив за открит диалог, отговорни действия и намиране на реални решения.
Вярваме, че гласът на хората, които ежедневно работят в аптеките и са най-близо до пациентите, трябва да бъде чут при вземането на решения, които определят бъдещето на аптечната дейност и лекарствоснабдяването в България.
ДЕКЛАРАЦИЯ
„ЕКОСИСТЕМАТА НА БЪДЕЩЕТО: БАЛАНС, ДОСТЪП И УСТОЙЧИВОСТ“
Приета от участниците в XIV Фарма Бизнес Форум за аптечния бизнес
2–4 октомври 2026 г., гр. Свети Влас
ПРЕАМБЮЛ
Ние, участниците в XIV Фарма Бизнес Форум за аптечния бизнес, представители на фармацевтичната индустрия, търговията на едро с лекарствени продукти, аптечния сектор, професионалната и академичната общност,
заявяваме своята обща ангажираност към развитието на устойчива, конкурентна, предвидима и ориентирана към потребностите на пациента фармацевтична екосистема в Република България.
Приемаме, че гарантирането на своевременен и равнопоставен достъп до лекарствени продукти и фармацевтични дейности е споделена отговорност на всички участници във веригата на лекарствоснабдяването, включително производителите, притежателите на разрешения за употреба, търговците на едро, аптеките, магистър-фармацевтите, здравните специалисти и съответните институции.
В центъра на тази система стои пациентът.
Достъпът до лекарствена терапия не се изчерпва с наличието на съответния лекарствен продукт на националния пазар. Той предполага непрекъснатост на доставките, териториално достъпна и икономически устойчива аптечна мрежа, професионална фармацевтична консултация, надеждна дигитална инфраструктура и предвидима нормативна и икономическа среда.
Отчитаме развитието на европейската фармацевтична рамка, Европейското пространство за здравни данни, политиките на Европейския съюз за предотвратяване и управление на недостига на лекарствени продукти, както и европейската законодателна инициатива за критичните лекарствени продукти.
Тези процеси създават необходимост Република България своевременно да адаптира своята нормативна, институционална, организационна и технологична рамка, при спазване на принципите на законосъобразност, пропорционалност, предвидимост, защита на конкуренцията и равнопоставеност на участниците.
Считаме, че бъдещето на фармацевтичния сектор не следва да се определя единствено от размера или пазарното присъствие на отделните участници, а от способността на цялата система да осигурява достъп, качество, сигурност, ефективност и обществена стойност.
I. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ
1. Балансиран, устойчив и конкурентен аптечен сектор
Устойчивата аптечна система предполага наличие и развитие на различни организационни и икономически модели, включително независими и семейни аптеки, регионални аптечни структури, специализирани аптеки и аптечни вериги.
Всеки от тези модели има своя принос за осигуряването на достъп до лекарствени продукти, внедряването на иновации, развитието на фармацевтичната грижа и удовлетворяването на различните потребности на пациентите.
Особено внимание следва да бъде отделено на независимите и семейните аптеки, които в редица населени места представляват важен, а в определени случаи и единствен достъпен пункт за получаване на лекарствени продукти и професионална фармацевтична консултация.
Публичните политики и нормативните решения следва да създават условия за равнопоставеност, ефективна конкуренция и запазване на разнообразието от организационни модели в аптечния сектор.
Те не следва да пораждат необосновани или непропорционални предимства, ограничения или административни тежести за отделни категории участници.
2. Реален и равнопоставен достъп до лекарствени продукти
Достъпът до лекарствена терапия следва да бъде осигуряван при отчитане на потребностите на пациентите независимо от тяхното местоживеене, възраст, здравословно или социално положение.
Считаме за необходимо да бъде разработен национален механизъм за наблюдение и периодична оценка на аптечната достъпност, основан на обективни, проверими и съпоставими показатели.
Този механизъм следва да осигурява информация относно:
1. районите с недостатъчно аптечно покритие;
2. населените места без действаща аптека;
3. достъпа до магистър-фармацевт;
4. достъпа до лекарствени продукти, заплащани изцяло или частично с публични средства;
5. устойчивостта и промените в структурата на аптечната мрежа;
6. възможността за получаване на фармацевтична консултация и професионална грижа;
7. наличието на аптеки в малки, отдалечени и труднодостъпни населени места.
Резултатите от наблюдението следва да служат като основа за разработване на целеви, пропорционални и финансово обезпечени мерки в районите, в които достъпът е ограничен или застрашен.
3. Сигурност и непрекъснатост на лекарствоснабдяването
Сигурността и непрекъснатостта на лекарствоснабдяването са съществени условия за защита на общественото здраве и за устойчивото функциониране на здравната система.
Необходимо е да бъде подобрена координацията между компетентните институции и участниците във веригата на лекарствоснабдяването при установяване на недостиг или риск от недостиг на лекарствени продукти.
Подкрепяме развитието и усъвършенстването на електронни механизми за:
1. своевременно подаване и обмен на нормативно определената информация;
2. идентифициране и оценка на рисковете от недостиг;
3. ранно предупреждение;
4. подпомагане на координирани институционални действия;
5. проследяване на резултатите от предприетите мерки.
Използването на такива механизми следва да се основава на ясна законова уредба, точно определени отговорности, надеждност на данните, защита на търговската и професионалната тайна, защита на личните данни и недопускане на непропорционална административна тежест.
Целта следва да бъде рискът да бъде идентифициран и управляван своевременно, преди пациентът да остане без необходимата терапия.
4. „Аптека 2030“: визия за развитието на аптечния сектор
Отчитаме, че аптечният сектор е изправен пред съществени промени, свързани с развитието на европейската фармацевтична и здравна рамка, дигиталната трансформация, демографските процеси, необходимостта от по-ефективно използване на здравните ресурси и променящата се професионална роля на магистър-фармацевта.
Подкрепяме разработването на национална визия**„Аптека 2030“**, основана на широко институционално, професионално и обществено обсъждане.
Визията следва да бъде насочена към:
1. устойчиво развитие и модернизация на аптечната мрежа;
2. защита на равнопоставения достъп до лекарствени продукти;
3. укрепване на професионалната роля на магистър-фармацевта;
4. развитие на нормативно регламентирани дейности по фармацевтична грижа;
5. подобряване на лекарствената безопасност;
6. подпомагане на правилната и рационална употреба на лекарствените продукти;
7. интегриране на аптечния сектор в националната здравноинформационна среда;
8. създаване на условия за въвеждане на иновативни фармацевтични дейности при доказана полза за пациента;
9. ефективно използване на аптечната мрежа като достъпна част от здравната инфраструктура на страната.
Вярваме, че аптеката на бъдещето следва да се развива не само като място за отпускане на лекарствени продукти, а и като достъпен професионален център за фармацевтична консултация, лекарствена безопасност и подкрепа за правилното прилагане на назначената терапия.
Разширяването на дейностите, осъществявани в аптеките, следва да се извършва единствено след съответната нормативна регламентация, определяне на професионалните компетентности и отговорности, приемане на стандарти за качество, осигуряване на необходимата квалификация и създаване на устойчив модел на финансиране.
5. Лекарствената сигурност като стратегически приоритет
Считаме, че гарантирането на непрекъснат, своевременен и равнопоставен достъп до лекарствени продукти следва да бъде утвърдено като стратегически приоритет на националната здравна политика.
Подкрепяме разработването на съгласуван национален подход за лекарствена сигурност в съответствие с приложимото национално право и с развитието на европейските политики и законодателни инициативи.
Този подход следва да включва:
1. идентифициране и периодична оценка на рисковете за лекарствоснабдяването;
2. ясно разпределение на институционалните отговорности;
3. своевременен обмен на нормативно определена информация;
4. процедури за координирано действие при установен недостиг;
5. мерки за защита на пациентите, чието лечение зависи от критично важни лекарствени продукти;
6. анализ на уязвимостите във веригите на доставка;
7. механизми за проследяване на ефекта от предприетите мерки;
8. участие на засегнатите страни при разработването на нормативни и организационни решения.
Мерките за предотвратяване и управление на недостига следва да бъдат основани на обективни данни, прозрачни критерии, пропорционалност и предварителна оценка на въздействието върху пациентите и участниците във веригата на лекарствоснабдяването.
Аптечната мрежа следва да бъде отчитана като съществен елемент от системата за гарантиране на достъпа до лекарствени продукти и опазване на общественото здраве.
6. Дигитална трансформация в интерес на пациента
Подкрепяме развитието на интегрирана национална здравноинформационна среда, основана на оперативна съвместимост, информационна сигурност, надеждност, проследимост и законосъобразен обмен на данни.
Аптеките и магистър-фармацевтите следва да бъдат включвани в процесите на планиране, изпитване и въвеждане на дигитални решения, които пряко засягат тяхната дейност и достъпа на пациентите до лекарствени продукти.
При спазване на приложимите правила за защита на личните данни, професионалната и търговската тайна, дигиталните решения следва да подпомагат:
1. безопасността на лекарствената терапия;
2. законосъобразното предписване и отпускане на лекарствени продукти;
3. предотвратяването и своевременното установяване на лекарствени грешки;
4. проследимостта на нормативно определените процеси;
5. координацията между здравните специалисти;
6. ефективното управление на лекарствените наличности;
7. ранното идентифициране на рискове за лекарствоснабдяването;
8. вземането на информирани решения въз основа на надеждни данни.
Всяка нова електронна система или съществена промяна на съществуваща система следва да бъде въвеждана след подходящо техническо и функционално изпитване, оценка на въздействието, проверка на оперативната съвместимост, определяне на ясни отговорности и осигуряване на разумен преходен период.
Дигитализацията следва да намалява административната тежест и да ограничава дублирането на данни и процеси. Техническите и системните рискове не следва да бъдат необосновано прехвърляни върху пациентите, аптеките и здравните специалисти.
Технологиите следва да бъдат средство за по-добър достъп, по-безопасна терапия, по-висока ефективност и по-добри здравни резултати.
II. ПРЕДЛОЖЕНИЯ КЪМ КОМПЕТЕНТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ
Считаме, че визията за устойчива фармацевтична екосистема следва да бъде подкрепена с конкретни, нормативно допустими, финансово обезпечени и измерими действия.
В този контекст отправяме следните предложения:
7. Към Националната здравноосигурителна каса: устойчив модел за заплащане на аптечната дейност
Предлагаме в рамките на приложимия законов и договорен ред да бъде обсъдено и договорено увеличение с 25 на сто на възнаграждението за изпълнение на рецепти за лекарствени продукти, заплащани изцяло или частично от НЗОК.
Предложението има за цел актуализиране на заплащането при отчитане на разходите и отговорностите, свързани с:
1. изпълнението на електронни предписания;
2. поддържането на необходимите информационни системи и свързаност;
3. изпълнението на нормативни, договорни и отчетни изисквания;
4. съхранението и управлението на лекарствените наличности;
5. професионалната дейност и отговорност на магистър-фармацевта;
6. поддържането на квалифициран персонал;
7. осигуряването на необходимата материална и технологична инфраструктура;
8. осигуряването на устойчив достъп до лекарствени продукти.
Предложеното увеличение следва да бъде предмет на финансова обосновка, оценка на бюджетното въздействие и съгласуване по установения нормативен и договорен ред.
Наред с това предлагаме да бъде разработен прозрачен и предвидим механизъм за периодичен преглед и актуализиране на възнагражденията, основан на предварително определени и обективни критерии.
8. По-кратки и предвидими срокове за разплащане
Предлагаме да бъдат предприети необходимите нормативни, договорни, организационни и бюджетни действия за въвеждане на срок за разплащане с аптеките до 14 календарни дни след надлежното приемане и потвърждаване на съответните отчетни документи.
При разработването на механизма следва да бъдат определени:
1. началният момент, от който срокът започва да тече;
2. изискванията за редовност и приемане на отчетните документи;
3. редът за отстраняване на технически и фактически несъответствия;
4. сроковете и отговорностите на страните;
5. необходимото бюджетно и техническо обезпечаване.
Съкращаването на сроковете за разплащане би ограничило необходимостта аптеките продължително да финансират със собствени оборотни средства дейности и лекарствени продукти, заплащани с публични средства.
9. Към Министерството на здравеопазването: устойчивост на аптечната мрежа
Предлагаме Министерството на здравеопазването, в рамките на своите правомощия и във взаимодействие с останалите компетентни органи, да организира изготвянето на национален анализ на аптечната мрежа.
Анализът следва да включва оценка на:
1. териториалното разпределение на аптеките;
2. достъпа до магистър-фармацевт;
3. достъпа до лекарствени продукти, включително такива, заплащани с публични средства;
4. районите с недостатъчно аптечно покритие;
5. населените места без действаща аптека;
6. факторите, застрашаващи устойчивостта на аптечната мрежа;
7. необходимостта от целеви мерки в райони с ограничен достъп.
На основата на анализа следва да бъдат разработени ясни критерии и нормативно допустими механизми за подпомагане на аптечни дейности от обществен интерес в малки, отдалечени и труднодостъпни населени места.
Предлагаме да бъде създаден постоянен консултативен формат за диалог с участието на компетентните институции, професионалните организации, представители на аптечния сектор, търговията на едро, индустрията, академичната общност и пациентските организации.
В рамките на този формат могат да бъдат обсъждани:
• националната визия „Аптека 2030“;
• показателите за аптечна достъпност;
• критериите за определяне на уязвими райони;
• механизмите за подкрепа на дейности от обществен интерес;
• измеримите показатели за достъп, устойчивост и качество;
• предложенията за нормативни промени и оценката на тяхното въздействие.
10. Към Министерството на финансите: оценка на пълната стойност на лекарствоснабдяването
Призоваваме Министерството на финансите при подготовката на средносрочните бюджетни прогнози и законите за държавния бюджет да отчита, в рамките на своите правомощия, не само публичните разходи за лекарствени продукти, но и необходимия ресурс за тяхното сигурно, професионално, проследимо и устойчиво достигане до пациента.
При подготовката на нормативни и финансови решения с въздействие върху лекарствоснабдяването следва да се анализира ефектът върху:
1. пациентския достъп;
2. устойчивостта на аптечната мрежа;
3. регионалните различия;
4. административната и технологичната тежест;
5. необходимостта от оборотен капитал;
6. малките, независимите и семейните аптеки;
7. публичните разходи в краткосрочен и дългосрочен план.
11. Към Народното събрание: предвидима и равнопоставена нормативна среда
Призоваваме Народното събрание при разглеждането и приемането на законодателни промени в областта на лекарствоснабдяването да осигурява:
1. спазване на принципите на законност, правна сигурност и предвидимост;
2. предварителна оценка на въздействието съобразно приложимите законови изисквания;
3. реална възможност за обществено и професионално обсъждане;
4. оценка на въздействието върху пациентския достъп;
5. анализ на ефекта върху аптечната мрежа и професионалната дейност на магистър-фармацевтите;
6. анализ на въздействието върху конкуренцията и различните организационни модели;
7. пропорционалност на административните, финансовите и технологичните изисквания;
8. достатъчен преходен период, когато промените налагат организационна или техническа адаптация.
Нормативната уредба следва да създава равнопоставени условия за развитие на различните модели аптеки при спазване на правилата за защита на конкуренцията и обществения интерес.
Не следва да се въвеждат изисквания, които без обективна необходимост и достатъчна обосновка ограничават достъпа до пазара, възпрепятстват отделни категории участници или създават риск за достъпа на пациентите до лекарствени продукти.
12. Регламентиране, измерване и финансиране на дейности по фармацевтична грижа
Считаме, че развитието на фармацевтичната грижа следва да бъде осъществявано поетапно и въз основа на ясна нормативна рамка.
Предлагаме компетентните институции, в диалог с професионалната и академичната общност, да разработят модел, чрез който конкретни дейности по фармацевтична грижа с доказуема полза за пациента да бъдат:
1. ясно дефинирани;
2. възложени на лица с нормативно определена професионална компетентност;
3. предоставяни при утвърдени стандарти за качество;
4. документирани и измервани чрез обективни показатели;
5. оценявани от гледна точка на безопасността и здравните резултати;
6. защитени от неправомерно влияние и конфликт на интереси;
7. финансирани по прозрачен и устойчив начин.
До приемането на необходимата нормативна уредба декларацията не следва да се тълкува като основание за извършване на дейности извън действащите професионални компетентности или извън разрешения предмет на дейност на аптеките.
13. Дигитализация без непропорционални административни бариери
Подкрепяме ускоряването на дигиталната трансформация, при условие че тя се осъществява при законосъобразност, техническа надеждност и защита на правата и интересите на пациентите и здравните специалисти.
Всяка нова електронна система или съществена промяна на съществуваща система следва да бъде предшествана от:
1. правен и технически анализ;
2. оценка на въздействието;
3. изпитване в реална или близка до реалната работна среда;
4. проверка на оперативната съвместимост;
5. участие на представителен кръг засегнати страни;
6. обучение и достъпна техническа документация;
7. разумен преходен период;
8. ясни процедури при технически прекъсвания;
9. надеждна институционална и техническа поддръжка;
10. правила за информационна сигурност и защита на личните данни.
Необходими са единни стандарти за обмен на данни, ограничаване на многократното въвеждане на една и съща информация и ясни механизми за установяване, документиране и отстраняване на системни грешки.
При обективно установена техническа невъзможност за изпълнение следва да се прилагат предварително определени резервни процедури и да не се допуска ангажиране на отговорност за неизпълнение, което не може да бъде вменено на съответния участник.
III. НАШАТА ВИЗИЯ ЗА 2030 Г.
Вярваме в изграждането на фармацевтична екосистема:
в която пациентът е в центъра на решенията;
в която лекарствените продукти са достъпни там и тогава, когато са необходими;
в която лекарствената сигурност е стратегически обществен приоритет;
в която аптечната мрежа е териториално достъпна, икономически устойчива и професионално обезпечена;
в която независимите и семейните аптеки могат да се развиват устойчиво и конкурентоспособно;
в която аптечните вериги допринасят чрез мащаб, ефективност, инвестиции и иновации;
в която регионалните и специализираните аптечни модели имат условия за развитие;
в която магистър-фармацевтът упражнява своята професия независимо, отговорно и в интерес на пациента;
в която дейностите по фармацевтична грижа са ясно регламентирани, измерими и финансирани по устойчив модел;
в която производителите и притежателите на разрешения за употреба осигуряват качество, безопасност, ефикасност и надеждност на доставките в рамките на своите нормативни отговорности;
в която търговците на едро допринасят за непрекъснатостта, проследимостта и устойчивостта на лекарствоснабдяването;
в която дигиталните технологии свързват участниците, без да заменят професионалната преценка и отговорност;
в която здравните данни се обработват законосъобразно, сигурно и в полза на пациента;
и в която нормативната среда е прозрачна, предвидима, пропорционална и създава условия за ефективна конкуренция.
IV. НАШИЯТ ПРИЗИВ
Призоваваме компетентните институции да разгледат настоящата декларация като основа за структуриран институционален диалог, последователни публични политики и конкретни нормативни, организационни и финансови решения.
Като първи стъпки предлагаме:
1. разработване на национална визия „Аптека 2030“;
2. разработване на координиран национален подход за лекарствена сигурност;
3. изготвяне на национален анализ на аптечната мрежа и достъпа до лекарствени продукти;
4. определяне на обективни критерии за районите с ограничен аптечен достъп;
5. разработване на нормативно допустими и финансово обезпечени механизми за подкрепа на аптечни дейности от обществен интерес;
6. обсъждане и договаряне по приложимия ред на увеличение с 25 на сто на възнаграждението за изпълнение на рецепти за лекарствени продукти, заплащани изцяло или частично от НЗОК;
7. предприемане на необходимите действия за въвеждане на срок за разплащане с аптеките до 14 календарни дни след надлежно приемане на отчетните документи;
8. разработване на модел за нормативно регламентиране, измерване и устойчиво финансиране на дейности по фармацевтична грижа;
9. пълноценно включване на аптеките и магистър-фармацевтите в развитието на националната здравноинформационна среда;
10. осигуряване на реално участие на засегнатите страни при подготовката на нормативни и дигитални промени;
11. извършване на предварителна оценка на въздействието на бъдещите законодателни решения върху пациентския достъп, аптечната мрежа, публичните разходи и конкуренцията;
12. осигуряване на достатъчни преходни периоди и техническа готовност при въвеждането на нови нормативни задължения.
Нашата цел не е защита на отделен участник или един конкретен бизнес модел.
Нашата цел е защита на устойчива, достъпна и конкурентна аптечна мрежа, сигурността на лекарствоснабдяването, професионалната роля на магистър-фармацевта и правото на всеки пациент на своевременен и равнопоставен достъп до необходимата терапия.
Устойчивото развитие на сектора не се постига чрез необосновано привилегироване или ограничаване на отделни модели.
То се изгражда чрез баланс, партньорство, професионална отговорност, ефективна конкуренция, иновации и предвидима нормативна среда.
Бъдещето принадлежи на свързаните екосистеми, в които участниците, при ясно определени права и отговорности, създават повече стойност за пациента чрез ефективно и законосъобразно сътрудничество.
ПРИЕТА В ГР. СВЕТИ ВЛАС НА 4 ОКТОМВРИ 2026 Г.
ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В XIV ФАРМА БИЗНЕС ФОРУМ ЗА АПТЕЧНИЯ БИЗНЕС
„АПТЕКАТА НА БЪДЕЩЕТО 2030: РЕГУЛАЦИИ, УСТОЙЧИВОСТ И НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ“
Правно значение на декларацията
Настоящата декларация има характер на обща програмна и професионална позиция на участниците във форума.
Тя:
• не представлява нормативен акт;
• не създава непосредствено права или задължения за държавните органи или участниците в сектора;
• не изменя действащи договори с НЗОК;
• не представлява решение за определяне на цени, възнаграждения или други търговски условия;
• не следва да се тълкува като споразумение между предприятия относно цени, пазарно поведение, клиенти, доставчици или разпределение на пазари;
• съдържа предложения, които подлежат на обсъждане, оценка на въздействието и приемане по съответния нормативен, бюджетен или договорен ред.