Православните християни отдават днес почит на  паметта на преподобната Параскева (Петка) Епиватска.

Наричана още  Петка Българска, тя е сред най-почитаните светици в България и в православния свят. Била родена през 11-и век в град Епиват (днес Селимпаша в Турция, на тракийското крайбрежие на Мраморно море). Родителите ѝ били заможни и добродетелни хора.

Параскева, чието име означава „подготовка", но и „петък" (седмичният ден на подготовка за съботния покой при евреите), от малка проявявала любов и състрадание към бедните и страдащите, както ни съветва Иисус Христос. Често разменяла хубавите си и чисти дрехи за дрипите на някой несретник или просякиня. А когато родителите ѝ починали, тя раздала цялото си имущество на бедните и отишла да се поклони на множеството светини в столицата Цариград, където живяла като подвижница при един храм, а след известно време заминала с кораб за Йерусалим. Там се поклонила на всички места, по които е минал Спасителят, и постъпила в женски манастир, където приела монашество. След години тя отишла да живее като отшелница в Йорданската пустиня.

В края на живота си се върнала в родния край, но живяла край храма в град Каликратия (сега Мимарсинан) и се грижела за чистотата в Божия дом. Никой не разпознал в смирената монахиня девойката от Епиват. А когато починала, погребали неизвестната монахиня в гробището за пришълци в Каликратия. След време тялото ѝ по чудесен начин било открито нетленно. При светите ѝ мощи ставали много чудеса. Затова през 1238 г. цар Йоан Асен Втори и Търновският патриарх Йоаким ги пренесли в българската столица. Житието ѝ е написано в следващия век от свети патриарх Евтимий. След падането на Търново под турците, мощите ѝ били отнесени във Видин, оттам - в Белград, а от 1641 г. те се пазят в храма „Св. Трима светители" в град Яш, Румъния.

В народната традиция днес се празнува Петковден. Известен е още като  Зимен Петковден и в българските вярвания бележи прехода към зимата.   Традициите и честванията на българите на този ден имат предхристиянски белези на аграрните култове. Техните корени са от епохата, когато земеделието дало нов поглед за живота на човека, а основно място заемало плодородието на земята, олицетворено от жена, даряваща живот.   Света Петка се смята за закрилник на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.   Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. Дотогава всичката земеделска работа трябва да е приключила, затова и народът казва „ На Петковден ралото да ти е под стрехата”.   Ако на Петковден: Грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място - зимата ще е тежка и снежна   Денят празнуват и овчарите – на Петковден те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи дар баница.   Денят се смята за повратен и в този смисъл на Петковден в някои краища, се спазва обичая „полезване”. Според него, какъвто човек ти стъпи първи в къщата, определя късмета и здравето през цялата година.    На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият, наречен „Света Петка”, се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и раздава парченца.   На масата ни на Петковден е хубаво да присъства: гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.   

Имен ден празнуват Петка, Петкан, Петко, Петра, Петрина, Петрана Петкана, Петрия, Петричка, Пенко, Пенка, Парашкева, Парашкев, Параскев, Параскева.