Една игрална зала затваря, а на нейно място се появяват три или четири букмейкърски пункта. За подобни случаи в малки населени места съобщават представители на легалния хазартен бизнес. Според тях това поставя сериозен въпрос: ако целта на новите ограничения е да намалят хазартната дейност, защо затварянето на един обект може да бъде последвано от откриването на няколко други?
„Вече имам наблюдения, че в някои малки населени места, където затварят игрални зали, на една затворена зала отварят три или четири букмейкърски пункта“, посочва Георги Петков, член на Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България от София.
Докато изискванията за отстояния могат да доведат до затваряне на лицензирани игрални зали, според представители на сектора наземните пунктове за приемане на залози и изплащане на печалби не са засегнати по същия начин. Това поражда въпроси за равнопоставеността между различните видове хазартни оператори и за ефективността на предлаганите ограничения.
От бранша настояват да бъде изяснено и как се осъществява контролът върху достъпа до букмейкърските пунктове, включително за лица под 18 години и хора, вписани в регистъра на уязвимите лица. Според представителите на сектора правилата трябва да гарантират еднакво висока степен на защита независимо от вида на обекта.
Опасенията са, че ограниченията могат да доведат не до по-малко хазарт, а до преразпределяне на пазара.Представители на малкия и средния бизнес предупреждават, че затварянето на игрални зали може да създаде предимство за големи оператори с онлайн платформи и мрежи от пунктове за залози. Те поставят въпроса дали предложените правила не създават риск от концентрация на пазара за сметка на по-малките компании.
Според разчетите на сектора около 800 лицензирани игрални зали могат да затворят, а до 20 000 души да останат без работа, ако изискванията за отстоянията не бъдат преразгледани. Представители на бранша предупреждават и за възможна загуба на над 400 млн. евро от данъци и свързани плащания към държавния бюджет.
„Няма как да се забрани. Той отива отдолу, под земята“, предупреждава Димитър Димитров, член на СОХИДБ от Варна, по повод риска част от хазартната дейност да премине към нелегални оператори.
От Сдружението посочват, че затварянето на работещи обекти не гарантира изчезване на търсенето. Според тях част от играчите ще се насочат към нерегламентирани канали, където контролът върху дейността, защитата на потребителите и събирането на данъци са значително по-трудни.
Допълнително напрежение създава фактът, че много от засегнатите оператори вече са платили лицензи за пет или десет години напред и са направили значителни инвестиции. По данни на браншовата организация разходите за лиценз и предварителна инвестиция при голям обект могат да достигнат общо 1,3 млн. евро.
От СОХИДБ припомнят, че подкрепят мерките срещу агресивната реклама на хазарт и защитата на децата и уязвимите групи. По информация на организацията при разговори със заместник-министъра на финансите представители на сектора са заявили готовност да приемат спиране на рекламата и увеличение на данъчното облагане при разбирането, че изискванията за отстоянията за вече лицензирани обекти ще отпаднат.
Представители на легалния хазартен бизнес заявяват готовност за мирни протестни действия, ако притесненията им останат без отговор. Те настояват гласът им да бъде чут при обсъждането на законодателните промени и да бъде направена оценка как ограниченията ще се отразят на работните места, конкуренцията, държавните приходи и нелегалния пазар.
Въпросът, който секторът поставя пред институциите, остава: ако една лицензирана зала затвори, но на нейно място се появят няколко пункта за залози, постигната ли е целта за ограничаване на хазарта и кой в крайна сметка печели от промяната?