Учителите, родителите и учениците искат в общи линии едни и същи неща: уважение и възможност да изразяват мнение. Въпреки това разговорът между дома и училището често не се получава. Това показва проучването „Общността, училището и общите ни ценности“, проведено от фондация „Заедно в час“ и Клуба на нестопанските организации – Търговище в рамките на проект „ПАКТ“.

В проучването са събрани 681 отговора в национални онлайн анкети (343 учители, 207 ученици и 131 родители от прогимназиалния етап). Те са допълнени от 10 фокус групи и 9 дълбочинни интервюта в училища от село до голям град, включително едно сегрегирано училище. Общо в качествения етап са участвали 105 души.

Какво показват данните?

Разговорът започва от проблем. Най-честите поводи за контакт са поведение (37% от отговорите на учителите) и отсъствия (26%). Лични или положителни поводи посочват 13% от родителите и под 6% от учителите
Всяка група иска различно признание. 67% от учителите искат родителите да изразяват доверие към тях пред детето. 73% от родителите искат да чуят силните страни на детето, които не се виждат от оценките.
Родителите чакат покана. 64% от тях казват, че лична покана от учителя би направила идването им много по-вероятно. В същото време 37% от учителите очакват, че родителите няма да дойдат – най-честата спирачка пред нови форми на ангажиране.
Ученикът се чувства по-чут у дома. 74% от учениците смятат, че мнението им има значение за родителите им, а 35% – за учителите им.
Условията в училището имат значение. Там, където очакванията към комуникацията с родителите са ясни и полезни, 57% от учителите оценяват климата на партньорство високо. При формални или липсващи очаквания делът е 19–23%.
„Партньорството не трябва да бъде въпрос на късмет“, казва един от родителите, участвали във фокус групите. Според изследването добрата връзка между дома и училището често зависи от отделния учител, а не от система на ниво училище.

Докладът очертава няколко посоки за училищата: лична покана и позитивен контакт, а не само сигнал при проблем; неформални формати със споделена отговорност; ясни очаквания на ниво училище; внимание към прехода към 5. клас, когато контактът с дома отслабва; и подкрепа за учителите вместо допълнителен товар.

Според авторите на доклада има и проблеми, които партньорството с родителите не може да реши само: крайна бедност и отпадане от училище, отсъствие на родител, агресия и сегрегация на институционално ниво. За тях са нужни и институции извън училището.

Проучването не е национално представително. Анкетите са попълнени доброволно онлайн, а родителите в извадката са по-ангажирани от средното – 87% от тях са били на последната родителска среща. Затова резултатите трябва да се четат като тенденции, които заслужават внимание, а не като обобщение за всички училища в страната.