Православните хриситяни почитат днес паметта на  светите мъченици брат и сества Зиновий и Зиновия. Те  живели през трети век в град Еге в област Киликия, на югоизточния бряг на Мала Азия. Родителите им били заможни хора и добри християни. Възпитали децата си в истините на вярата в Спасителя Иисус Христос. Но напуснали рано този свят и оставили децата си сираци. Те расли под грижите на настойници християни и както били научени от родителите си, стремили се с наследените средства да правят милостини на бедните и болните хора.

Младостта им преминала в чист и свят живот. Зиновий получил от Бога дар на лечителство и помагал на много страдащи, лекувал болестите им. Скоро неговата образованост, добродетелите и благодеянията му го прославили из цялата област Киликия. Затова християните от Еге по достойнство го избрали за епископ. Зиновий ревностно изпълнявал своите епископски задължения на пастир и учител на всички. Мъдро и успешно наставлявал паството си не само със слова, но и с личния си пример на истински Христов последовател.

През време на Диоклетиановото гонение императорският сановник Лисий дошъл в град Еге, за да налага на християните да се отрекат от вярата си и да почитат езическите божества. Мнозина християни мъченически пострадали за Христос. Дошъл ред и на епископ Зиновий. Лисий го повикал и му заявил: "Аз няма дълго да говоря с тебе. Избирай едно от двете: живот, ако се поклониш на нашите богове, или смърт, ако не се откажеш от твоя Бог!". Зиновий твърдо отвърнал: "Животът без Христос е смърт! А телесната смърт за Христос е вечен живот!".

Започнали жестоки мъчения. Като узнала, че брат й страда за Христос, Зиновия отишла и застанала до него. Двамата претърпели различни изтезания. Заради тяхната непреклонност били осъдени на смърт. Свещеномъченикът Зиновий и сестра му Зиновия били убити с меч в 285 година.

На този ден имен ден празнуват Зорица, Зорница, Зорка и Зоран.

Името Зорница означава „утринна звезда“. В славянската митология Зорница е богинята на утрото, която според преданията била дъщеря на бога на слънцето Дажбог.

Заедно със сестра си Вечерница тя охранявала неговия небесен палат. Зорница отваряла вратите му сутрин, за да може баща ѝ да излезе и да освети света, а Вечерница ги затваряла вечер. Според легендата двете сестри били обречени никога да не се срещнат до края на света.

Любопитен факт е, че в славянските представи Зорница и Вечерница били свързвани с планетата Венера, която може да се наблюдава над хоризонта както преди изгрев, така и след залез слънце.