22-годишният пловдивчанин  даде интервю за официалния сайт на родния си клуб, в което разказа за впечатленията от досегашния си престой в САЩ, както и за това какво му предстои в най-скоро бъдеще.

-Наскоро приключи сезонът в колежанското волейболно първенство на САЩ. Ти и твоят отбор Бригам Йънг Юнивърсити Кугърс (BYU) спечелихте сребърните медали - доволен ли си от сезона като цяло?

-Да, доволен съм. Но винаги може и повече. В Америка сезонът е доста интензивен. Ние изиграхме около 30 мача през последните 4 месеца.

-Каква е разликата между колежанския волейбол в САЩ и този, който се играе в българското първенство?

-Разликата е в това, че тук в Америка играчите са доста млади. Най възрастните са максимално на 25 години, когато завършват съответния университет. Другата разлика е, че повечето волейболисти прекарват между 4 или 5 години в един и същи университет, където завършват своята специалност. А условията, които имаме тук, нямат никакво сравнение с България. Тук са на милион години напред, което от своя страна е уникално за един  колежански отбор.

-Кой мач от настоящия сезон няма да забравиш? Разкажи някоя интересна случка около теб!

-През този сезон победихме два пъти UCLA (Калифорнийския университет в Лос Анжелис) с по 3:1 гейма в тяхната зала. За първи път в историята на нашия отбор ние си тръгнахме с две победи над този съперник от Калифорния. Но за мен най-интересната случка беше, когато играх срещу отбора на Димитър Калчев – CSUN. В третия гейм при резултат 20:19 за нас застанах на сервис. Първият сервис беше ас в Димитър, след което техният треньор взе почивка. След това забих още един ас на Калчев, което доста нажежи обстановката в залата. Третият ми пореден сервис беше къс в Калчев, след което ние ги блокирахме и тогава вече залата, в която имаше около 5000 зрители, скандираше моето име. Това беше уникален момент. За първи път ми се случва някой така да скандира името ми.

-Ясно ли е къде ще продължиш кариерата си през следващия сезон? Колко още остава, докато завършиш в САЩ и каква е специалността ти?

-Тук в Америка образованието продължава минимум 4 години и догодина ще ми бъде последната в BYU. Моята цел е да завърша образованието си и затова ще съм тук и следващия сезон. Специалността ми е бизнес туризъм.

-Какво ти предстои в най-скоро време?

-В момента съм още на училище, защото искам догодина да завърша навреме и след това ще се прибера в България. Най хубавото нещо, което ми предстои, е това, че ще ставам вуйчо през юни. Тогава ще се отдам малко на почивка и ще гледам моята племенница.

-Коя е основната ти цел, свързана с волейбола, която си поставяш?

-Целта остава същата, каквато беше и тази година – в BYU искаме да станем шампиони на САЩ. Постоянно имаме срещи с отбора и се стараем да подобряваме елементите, които ще ни помогнат да реализираме целите си.

-Очакваш ли да получиш повиквателна за мъжкия национален отбор на България?

-Винаги ще е радост и чест за мен да получа повиквателна за  мъжкия национален отбор. Това е доста голям връх, който всеки състезател иска да постигне. Миналата година получих повиквателна за пробен период, но тази година не съм получавал. Затова сега реших да остана още един допълнителен семестър тук, за да може догодина, ако евентуално има интерес към мен, да съм на линия.