Без никакво съмнение членството в ЕС донесе много ползи за страната – както в икономически, така и в политически план. Въпреки че по редица показатели България заема последното място в рамките на съюза, самият факт на членството е основание за национална гордост. Самодоволството от този факт обаче е крайно неуместно и именно поради тази причина се налага една трезва оценка. Постигнатите успехи трябва да бъдат оценени по достойнство, но много по-важно е да се види в кои области изоставаме, защо изоставаме, и какво може и следва да се направи.

Това става ясно от Годишния доклад за икономическото развитие и политики на България на Института за икономически изследвания при БАН, представен днес на пресконференция в БТА. Специалният фокус в него е посветен на пътя на страната ни към ЕС и равносметката от първите 10 години членство в ЕС.

Икономиката е силно инерционна система и следва свой собствен ход на развитие, който не може лесно и бързо да бъде повлиян от външни шокове, дори и ако са силно позитивни. В тази връзка трябва обезателно да се направи уговорката, че анализът на икономическото развитие през последното десетилетие, в което България е пълноправен член на ЕС, невинаги и не задължително трябва бъде обвързван със самото членство. От тази гледна точка критичните изводи в една или друга област на икономическото развитие не трябва автоматично да се възприемат като недостатъци, породени от членството в ЕС. По същия начин не следва да се приписват постигнатите успехи (колкото и да са скромни) на същото това членство.

Икономическите и финансови показатели на България в сравнение с останалите държави от Източна Европа са най-незадоволителни след 10 години членство в Европейския съюз. Различията в степента на развитие между България и новите страни-членки не само не намаляха, но в редица области отбелязаха сериозно влошаване. В този смисъл равносметката от първите десет години на членство в ЕС е противоречива. Очакванията на българите за по-добър живот след 2007 г. не се сбъднаха в задоволителна степен. Сега общността е на прага на значими промени, които ще очертаят бъдещето на ЕС за следващите десетилетия, показва още Годишният доклад за икономическото развитие и политики на България, фокусиран върху темата за пътя на страната ни към ЕС и равносметката от първите 10 години членство в ЕС.

Въпреки критиките и провалените очаквания, основният извод в доклада е, че присъединяването ни към ЕС е безалтернативно и трябва да бъде запазено.

Когато говорим за ползите, трябва да говорим и за цената, която сме платили. Големите очаквания за рязко подобрение за живота след присъединяването не се потвърдиха. Причините за това са много, коментира проф. Иван Ангелов от Института за икономически изследвания при БАН. Според него България е спечелила от присъединяването по отношение на възможностите за прилагане на европейските закони и правила за ускорено догонващо икономическо развитие.

Повече са били и възможностите за получаване на трансфери от българите в чужбина, като за миналата година те са достигнали 1,7 млрд. евро. Открили са се и възможности за пътуване, работа и образование в Европа, става ясно от доклада. Към ползите следва да се причисли и изграденото по-голямо доверие към страната ни като цяло.

По отношение на разходите, произтичащи от членството ни в съюза, проф. Ангелов припомни голямата тежест на преждевременното извеждане от експлоатация на ядрените блокове на АЕЦ „Козлодуй“. Изчисленията на икономиста са, че цената, която плащаме от спирането на блоковете на централата, е между 10 и 12 млрд. евро.

В разходите следва да се калкулира и солидната годишна членска вноска, която за 2016 г. достигна 1 млрд.  лева, както и ограничаването на националния ни суверинитет. Плащаме за мигрантите между 600 и 1000 лева на човек на месец, а средната пенсия у нас е 330 лева. Добре че на мигрантите не им харесва тук и си тръгват бързо, коментира проф. Ангелов.

По думите му участието ни в единния европейски пазар също трупа негативи за България, тъй като икономиката ни е с ниска конкурентоспособност, което се отразява негативно както на производството, така и на потреблението на домакинствата. Анализът в доклада сочи, че само при три от важните продукти сме запазили или дори леко увеличили производството – електроенергия, пшеница и царевица. Останалите, сред които електрокари, мотокари, цветни телевизори и др., регистрират драстичен спад.

Ангелов все пак обясни, че това не се дължи на заговор, а на това, че през 2007 г. България не е била готова още за свободния пазар. Преждевременното откриване на нашите граници за внос и износ, преди да сме станали конкурентоспособни, доведе до огромни загуби. Решението бе в налагане на протекционистични мерки в интерес на родните производители, но за България тази мярка не бе позволена. По този начин ниската конкурентоспособност в комбинация с отварянето на границите за търговия в съответствие с политиката на ЕС и на Световната търговска организация се явяват най-голямата пречка пред българската икономика, сочат изводите от доклада.

Приказките, че свободната търговия била изгодна и за бедни, и за богати, не е вярна. Тя е изгодна за еднакво конкурентни страни, защото една наша фирма на 10-15 години не може да се конкурира с чуждестранна, която съществува от 100 години, коментира професорът. Според него членството ни в ЕС довело и до рязко намаление на потреблението и днес българинът консумирал в пъти по малко месо, яйца и прясно мляко. Освен това страната ни страдала много и от изтичането на мозъци.

Докладът сочи още, че ръководителите на ЕС третират по различен начин малките и големите държави. Държавата ни не може да помага на предприятия в тежко финансово положение, за да не се намесва на свободния пазар. Това се прилага към малките страни, но големите икономики изхарчиха трилиони за оздравяване на финансови и нефинансови институции по време на кризата. За нашето БДЖ обаче не дават т.нар. „държавна помощ“, аргументира се проф. Иан Ангелов от Института за икономически изследвания при БАН.

Според него очакванията на българите за по-добър живот след влизането ни в ЕС не са се сбъднали и сега общността трябвало да се реформира напълно. За икономиста правилната посока е не само да изпълняваме заповеди, а общността да стане „гъвкава европейска конфедерация на независими държави“. В бъдещия ЕС националното законодателство трябва да е водещо, а не евродирективите, и всяка страна трябвало да има право на вето по важни въпроси, засягащи фундаменталните национални интереси, коментира проф. Ангелов.

Специалният фокус в доклада разглежда и предизвикателствата пред фискалната политика в контекста на членството ни в ЕС и предстоящите и наложителни реформи. Основният извод е, че е налице значителен функционален и институционален напредък чрез прилагане правото на ЕС и общностните процедури за многостранен надзор. Това е добра предпоставка за равнопоставено участие на нашата страна в координацията на бюджетните и икономическите политики на страните-членки на ЕС, коментира проф. Татяна Хубенова от Института за икономически изследвания при БАН.