Комисията по досиетата ще представи 44-ия документален сборник от поредицата „Из архивите на ДС: Държавна сигурност и бялата емиграция в България /1944-1991/“ на 16 януари, сряда, от 12:30 ч. в залата на Централната университетска библиотека на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
По инициатива на Катедра „История и археология“ при Философско-историческия факултет на ПУ ще гостуват: председателят на Комисията по досиетата – г-н Евтим Костадинов, зам.-председателят – г-н Айруш Хаджи, както и други нейни членове.
В първата част на срещата г-н Костадинов ще направи кратка презентация за дейността на Комисията по досиетата.
Във връзка с обучението на студентите от историческото направление и успешния старт на първия випуск на специалност „Документалистика и архивистика“ за учебната 2018/2019 година в Пловдивския университет ще бъдат връчени и предоставените като дарение документални издания от специализираните поредици на Комисията по досиетата.
Във втората част на срещата ще бъде представен 44-ия документален сборник от поредицата „Из архивите на ДС” – Държавна сигурност и бялата емиграция в България (1944-1991).
Посоченото документално издание дава възможност темата за бялата емиграция да бъде разгледана и през призмата на документите на репресивния апарат на Българската комунистическа партия.
Обосновката на работата по тази линия винаги се намира във „вражеските настроения“ на представителите на белоемигрантското малцинство, които са потенциален обект на чуждите разузнавателни централи. В началото на 50-те години „контингентът“ по белоемигрантска линия вече е установен. Направена е проверка на всички лица, които са били в окупационния корпус в Югославия или на Източния фронт. Голяма част от тях са арестувани и след проведено следствие биват изпратени в ТВО. До 1956 г. работата по линията се извършва от цяло отделение, а след това до 1962 г. по нея работи един оперативен работник. От тази година насетне линията е закрита. През 1973 г. в Центъра отново работят 3 души, а в окръзите не се извършва дейност.
Прави впечатление, че това направление в работата на Държавна сигурност сякаш още от самото си начало е привнесено от съветските власти и служби. Особено ясно това си проличава от края на 50-те години на ХХ век, когато акцентът се измества извън пределите на България. От този момент насетне той е поставен върху дейността на международни „белоемигрантски“ организации срещу СССР и световното комунистическо движение. От края на 60-те години на ХХ век в работата си по белоемигрантите Държавна сигурност е в тясно сътрудничество, планира и извършва съвместни агентурно-оперативни мероприятия с V управление на КГБ.
Сборникът „Държавна сигурност и бялата емиграция в България 1944-1991 г.“ включва 128, а разширеният му електронен вариант 248 документа, подредени по хронологичен пр