Тази сутрин в 04.00 часа почина на 56 години внезапно собственикът на радиоверигата и агенция „Фокус“ Красимир Узунов, съобщиха от информационната агенция.
Той е роден на 26 януари 1963 година в град Пещера. Завършва с отличие Висшето военно артилерийско училище (ВНВАУ) „Георги Димитров“ в Шумен и дълги години служи като офицер.
През 1990 г. създава първия клуб на Офицерската Легия „Раковски“ в Шумен. Заедно с подполковниците Митко Шопов и Петко Петков регистрира организацията в Хасково, където се среща с капитан Дойчин Бояджиев. Избран е за говорител на Легията.
Напуска армията през септември 1991 г. заради участие в парламентарните избори на 13 октомври 1991 г. в листата на „Конституционният форум“ на професор Николай Генчев, като водач на листата в Кюстендил.В края на октомври 1991 г. се завръща на военна служба и е назначен началник на отдел „Информация“ в Министерството на отбраната в екипа на министър Димитър Луджев. През май 1992 г. подава оставка и напуска окончателно армията. Работи в Македония, Косово, Албания, Босна и Херцеговина. Пише коментари за различни издания и издава книги.
На 30 октомври 1998 г. е обявен за нежелана персона за комунистическото правителство на Македония на Бранко Цървенковски. Забраната да посещава Македония е отменена от правителството на ВМРО-ДПМНЕ на премиера Любчо Георгиевски.
На 7 юни 2000 г. създава частната информационна агенция „Фокус“. През 2004 г. създава Радио "Фокус" – Сливен, с което слага началото на най-голямата българска радиоверига "Фокус", която в момента притежава 60 радиостанции, 15 регионални офиса и излъчва 12 самостоятелни програми.
Автор е на стотици публикации в български и чужди издания по проблемите на Македония, Западните Балкани, армията, националната сигурност, реформите в службите за сигурност и българската военна история.
На 20 септември 2016 г. заедно с началника на отбраната генерал Константин Попов и бившия командващ на ВМС адмирал Пламен Манушев организират военна церемония и заупокойна молитва в памет на загиналите български офицери и войници в боевете на връх Каймак-Чалан през септември и октомври 1916 г.
Удостоен е за „Следовник на народните будители“ за 2014 г. от Съюза на народните читалища. Награждаван е с лично оръжие от министъра на отбраната Николай Свинаров, с почетен „Войнишки нож“ от началника на Генералния щаб генерал Никола Колев, със сабя от министъра на отбраната Николай Цонев, със сабя от ръководството на ДАНС, със знак „За принос към Министерството на отбраната“ от министъра на отбраната Ангел Найденов през 2014 г. и със знак „Достойнство и чест“ от министъра на отбраната Красимир Каракачанов през 2018 г. Удостоен е с титлата „Доктор хонорис кауза“ на Военна академия „Георги Раковски“ от 15 февруари 2017 г.