При пушачите има по-голям риск да се стигне до тежко заболяване и смърт от COVID-19 в сравнение с непушачите и това провокира хората, употребяващи цигари, да зарежат този пагубен навик. От 1,3 милиарда потребители на тютюн в световен мащаб, 60% са изразили желание да се откажат, но само 30% имат достъп до инструментите, които да им помогнат да го направят успешно. Кампанията „Световен ден без тютюнопушене – 31 май“ през 2021 г. има за цел да подкрепи онези, които искат да спрат с тази вредна практика“, съобщи на брифинг по този повод днес началникът на Клиниката по пневмология на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив доц. д-р Владимир Ходжев, д.м.

От началото на пандемията – март 2020 г., през лечебното звено на най-голямата болница в България са преминали 578 пациенти с КОВИД-19 и с усложения след преболедуване от коронавирусна инфекция. Всички те са били с рентгенови и компютър-томографски данни за пневмония. Повечето от  тежките усложнения са били при пушачите, обясни доц. д-р Владимир Ходжев. И допълни, че голяма част от пациентите са имали също дихателна недостатъчност, нуждаеща се от кислородолечение.

Приблизително 10% от болните страдат от т. нар. „long covid“ (от англ. – „дълъг ковид“). С този термин се описва заболяването при хора, които или са се възстановили от COVID -19, но все още съобщават за трайни последици от инфекцията, или са имали обичайните симптоми много по-дълго, отколкото би се очаквало, обясни доц. д-р Владимир Ходжев. Наблюдения показват, че много от пациентите е вероятно да имат значителни продължаващи здравословни проблеми, включително затруднено дишане, трайна умора, намалена мускулна функция, нарушена способност за изпълнение на жизненоважни ежедневни задачи и психични проблеми като посттравматично стресово разстройство, тревожност и депресия. При тези пациенти е необходимо да се осъществи функционално изследване на дишането (спирометрия и дифузионен капацитет) и компютър-томография на белите дробове на 3-ия и на 6-ия месеци, препоръчва доц. д-р Владимир Ходжев.

Белите дробове са жизненоважен орган, който се оказва изключително уязвим в настоящата КОВИД-обстановка и основна мишена на коронавируса. „Разбира се, засягат се и други органи и системи. Но най-тежко поразени са белите дробове, защото те представляват входната врата към човешкия организъм“, обясни доц. д-р Владимир Ходжев. В УМБАЛ „Свети Георги“ и в частност в Клиниката по пневмология се прилагат всички препоръчани международни и национални ръководства за поведение при пациенти с КОВИД-19: антивирусна терапия с ремдесивир,  широк набор от антибиотици и антикоагуланти,  високо-поточна назална кислородна терапия с канюла, неинвазивна вентилация и др.

В Клиниката по пневмология на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив се прилагат всички нови методи за диагностика на белодробните заболявания с модерна апаратура. Това са функционално изследване на дишането (спирометрия, изследване на дифузията, бодиплетизмография), ендоскопска апаратура, образна диагностика, има микробиологична и клинична лаборатории. „В същото време искам да подчертая, че пандемията открои много ясно ролята на човешкия фактор, на лекаря и на медицинския специалист. Клиниката по пневмология разполага с добре подготвени компетентни кадри. Всички лекари са със специалност по белодробни болести и няколко от тях са със сертификат за високоспециализирана дейност „видеобронхоскопия“, уточни началникът на лечебното звено доц. д-р Владимир Ходжев.

Профилактиката е от голямо значение при пациентите с белодробни заболявания. Клиниката по пневмология и фтизиатрия участва активно в отбелязването на Международния ден на бронхиалната астма и на хроничната обструктивна белодробна болест. Лекарите и медицинските ни специалисти участват в инициативите „Световен ден на спирометрията“ за диагностика на астма и ХОББ и „Седмица на отворените врати“ за диагностика на туберкулоза. Информацията, която получава обществото, е много важна за профилактиката на белодробните заболявания, заяви доц. д-р Владимир Ходжев.

Пагубно е да се възприема за нормален един убийствен навик, смята доц. Ходжев. Вредата от вдишването на тютюнев дим е безспорно установена. В световен мащаб той причинява 8 млн. смъртни случая всяка година. Пушенето също е основен рисков фактор за неинфекциозни заболявания като сърдечно-съдови заболявания,  белодробен рак, хронична обструктивна белодробна болест и диабет. Доц. Ходжев посочи някои от благоприятните промени за здравето след отказ от тютюнопушене. В рамките на 20 минути сърдечната честота и кръвното налягане спадат. След 12 часа нивото на въглероден окис в кръвта се снижава до нормалното. Белодробната функция се увеличава след 2-12 седмици без употреба на цигари. Задухът и кашлицата намаляват след 1-9 месеца.  Ако човек не пуши 1 година, свежда наполовина опасността от коронарна болест на сърцето. Рискът от инсулт се намалява до този на непушача след 5-15 г. въздържане от тютюн. След 10 години опасността от развиване на рак на белия дроб спада до около половината в сравнение с тази при пушача. Редуцира се и вероятността възникване на рак на устата, гърлото, хранопровода, пикочния мехур, шийката на матката и панкреаса. След 15 години рискът от коронарна болест на сърцето се намалява до този на непушача.