Най-успелият български футболист Христо Стоичков отново  се превърна в тема №1 в родните медии след обвиненията към него за бизнеса с дървесина и рекламните договори с с концерна "Пармалат". За това и отношенията му към политика и властта Камата даде интервю пред журналистката Валеия Велева от вестник "Преса"

-Христо, отново си в устата на медиите, този път скандалът идва от Италия. Вчера заяви пред „Преса“, че никога не си подписвал рекламен договор с „Пармалат“, а само с „Парма“, и че не се притесняваш от ново разследване по този казус. Имаш ли обяснение защо пак се развихря тази история?
- Ами като не можаха те да спечелят „Златната топка“, аз какво съм им виновен! Изобщо не се притеснявам, да пишат каквото си искат. Аз съм абсолютно чист. С какво ли не ме забъркват. Или с дърва, или с данъци, сега пък с някакви фиктивни договори. Е, докога?

- Може би за да ти попречат по пътя към председателското място на БФС?
- Нямат шанс! Никой не може да ми попречи. Този, който се е заел с мен, трябва да знае, че бързо ще свърши.

- Тази история с дърводобива откъде изскочи? Защо Красимир Дачев те обвини, че миналата година си получил 150 000 тона дървесина без конкурс?
- Това е работа на Бойко Борисов.

- Тук май бъркаш. Не мога да повярвам, че той стои зад това обвинение.
- Това си е твой проблем. Сега ще видиш какви неща ще изкарам. Ще изчакам още малко и ще разбереш Бойко Методиев Борисов как ще го подредя.

- Извинявай, но допреди година ти беше близък с Борисов, хвалеше се с вашето приятелство, подкрепяше го в политиката му. Спомняш ли си наше интервю на стадиона преди две години, когато ми казваше, че Борисов е типичният човек, роден за победи, че той иска да постигне нещо в тази държава, да обедини хората. Какво се промени оттогава между вас двамата?
- Никога не съм бил близък с Борисов. Кажи ми в какво съм го подкрепял? Това, че съм го завел в Пловдив, то беше, защото исках там да построя стадион. А той домъкна всичките политици около него да си правят реклама на мой гръб. В София, когато правих презентацията за този стадион в Пловдив, пак ги домъкна. Аз по митинги на ГЕРБ не съм ходил. Ако той си мисли, че една сбирка на ГЕРБ в Плевен, където съм бил, е митинг, жестоко се лъже. Аз отидох в Плевен заради Цецка Цачева, защото много я уважавам и защото ми е добър приятел.

- И все пак не ми отговори на въпроса какво се пречупи между вас? Впрочем защо не се реализира идеята ти за стадион в Пловдив?
- Това ще го разкажа по-късно. Още не е дошло времето. Аз бизнес от Бойко не съм искал. Спя си спокойно. Но тепърва ще излизат много неща около Борисов.

- За които и ти знаеш?
- Знам, но това не е мой проблем. Времето ще покаже дали Борисов е бил прав или крив.

- Като ги наблюдаваш политиците толкова дълго време и те се увъртат около теб, какво си мислиш за тях?
- Срам ме е! Срам. Срам. Ти какво си мислиш, че тези магистрали, с които се хвалят, ги направи Бойко? И с Бойко и без Бойковица Европейският съюз каза, че трябва да има магистрала до Бургас, и въпросът е приключен. Няма значение кой ще е на власт. Ами „Струма“ - да не би Борисов да е построил „Струма“? Вярно, че негови компании я правят. Но ЕС каза, че трябва да има път до Гърция, и ще го има. Откъде ще мине, това не ги интересува. Но те дори и пътя са го начертали.

- Е, ти посягаш на най-големия мит на Борисов. Защо го правиш?
- Ти не чуваш ли какво говорят хората - че само фирми, близки до Борисов, са участвали в строителството на магистралите! Направете проучване кои са тези фирми. Моя фирма в България един пирон не е забила. А ме набеждават за какво ли не.

- Даде ли под съд Красимир Дачев?
- Три дела съм му завел. И като почнат да се водят тези дела, ще видим кой първи ще се обади. Защото, когато отидох в Би Ти Ви на следваща сутрин след неговите клевети, в минутата, в която ми свърши интервюто и излязох от студиото, в 8,35 ми звънна Божката.

- Кой?
- Божката. Бочко.

- Не те разбирам.
- Онзи от Банкя, аз му викам Бочко.

- И какво ти каза Бочко?
- „Браво, Ице, много хубаво се защити!“ Теглих му една майна: ти като си го наредил, аз как няма да се защитя! Може ли да ми се обади в 8,35 - нетърпелив, следил внимателно какво ще кажа! Но когато бях при Карбовски и показах как мога да цепя дърва, не ми се обади - защото видяха какво мога да правя на дръвника. Този от Банкя, оня ибрик Флоров, оня подлизурко Цветанов - заради тях държавата е на това дередже.

- За тези 23 години кой от премиерите заслужава твоята положителна оценка сега?
- Няма такъв! Нито Костов, нито Попа (царят), нито пък тоя, който беше досега. Ясно беше, че мнозина играха футбол с Ицо Стоичков, за да ги снимат напред-назад. Не си даваха сметка, че когато Стоичков е играл на големите стадиони, те са копали краставици и домати по селата. И са били доволни от това. Някакъв си Лаков споменава моето име, че веднъж съм ползвал държавен хеликоптер. Аз когато съм се качил на хеликоптер, той е лазил с трактор. Всичко съм правил за децата, за бабите, за болните. Защо никой не пише за това? Знаеш ли кое е лошото - че когато дойдеш на власт, мислиш, че всичко около теб е розово, че всичко, което хвърчи, се яде.

- А сегашното управление докога ще издържи на този натиск?
- Сегашното правителство ще издържи, защото няма алтернатива. През февруари тези, които му дават много акъл на Бойко, го накараха да си подаде оставката, защото си мислеха, че с този ход хората ще го изберат повторно. Но сбъркаха. Хората показаха, че не са прости. И Бойко просто го окъпаха.

- Продължаваш ли да стоиш зад студентите, които поискаха подкрепата ти през февруарските протести срещу ГЕРБ?
- Да. Подкрепям ги, те искаха да бъдат чути за някои неща и аз им помогнах за това. Ако искат сега да влизат в политиката, изборът си е техен.

- А ти ще подкрепиш ли някого в политиката?
- Не! Гладни въшки не подкрепям!

- Безпощаден си. Защо сме толкова разединена нация?
- Винаги сме били такива. Омраза, злоба и завист - това тече в кръвта ни. Никога не сме били обединени.

- Но сега, когато отбелязахме 20-годишнината от онази еуфорична 1994-та, си спомнихме, че вие, футболистите, ни накарахте да се чувстваме единни като нация. Дали нещо подобно не ни трябва и сега?
- Нямаме шанс! Виж докъде сме стигнали в манталитета си - да се радваме на една победа на терена! Това показва колко ни е акълът! Къде са усилията ни като нация, къде са ни стремежите, къде са ни водачите, къде ни е погледът за бъдещето? Добре, година-две може да се радваш на тази победа, може да се радваш на „Златната топка“ на Ицо Стоичков, на „Златната обувка“, на златните медали, но това са епизодични неща, няма го голямото, мащабното, националното. Още по-трагично е, че в тези преходни години ние все искаме и чакаме държавата да направи нещо за нас. Кой си зададе въпроса: а аз какво направих за държавата, за да бъде тя добре? Ето, аз мога да кажа на висок глас: донесох на държавата тази, тази и тази слава. И винаги съм го казвал - благодарение на моите колеги и моите треньори. Макар че сега станаха известни някои факти от онова време, които показаха какви въшльовци са били в националния отбор. Какво направихме като нация? Критикуваме едни 200 души в парламента от сутрин до вечер, а другите седем милиона какво правят? Политиците нали ние си ги избираме.

- Оказа се, че българите могат лесно да бъдат излъгани. При това многократно.
- Да. И аз съм един от тях. Излъган, предаден, използван... Затова всички сме на това дередже.

- Илиана Раева и тя като теб е недоволна, и тя е донесла много слава на България, но реши да прави партия и така да участва в някаква промяна.
- Уважавам Кака до гроб. Но не мога да коментирам човека оркестър. Щом Лъчо Танев е седнал до нея, ще има три гласа.

- Как се разделихте с Гриша Ганчев?
- Отлично.

- Останахте ли си приятели?
- Доколкото той се смята за приятел... Аз имам едно наум.

- Ти ми беше казал, че до края на тази година ще му помагаш, ще бъдеш до него. Какво ви раздели?
- Той така прецени. Нали е „олигарх“. Той поръчва музиката, той си плаща. Не съм нито първият, нито ще съм последният, който е минал през Ловеч.

- Май ти горчи от тази раздяла, приемаш я като предателство ли?
- (Прави дълга пауза.) Да. (Пак пауза.) Макар че той се кълне, че няма предателство... Аз съм чист пред моята съвест.

Ама ти май често оставаш излъган в приятелства, в хора, на които си вярвал.
- Да, много са тези случаи. Един по един ги вадя от компютъра, сами изпадат от клавиатурата ми.

- Тъжно ми е от този разговор с теб.
- И на мен ми е много тъжно. И ми е тъжно не само заради личните предателства, а и заради предателствата в политиката. Защото много от тези, които бяха в Европарламента, разни еврокомисари, които се разхождат по света, нищо не допринесоха за нашата държава. Напротив!

- Ти се върна в България
- За малко, обаче.

- За малко ли? Мислил ли си си да затвориш окончателно вратата след себе си за България?
- Един път я бях затворил по времето на Милен Велчев, който си направи хотели по морето с 2100 лв. заплата. И когато с оня Поп, който си махна калимявката от главата и който искаше да оправи държавата за 800 дни, ми взеха паспорта да не влизам в България, това ужасно ме накърни, нарочиха ме, че не съм плащал данъци, тогава затворих вратата. Сега Цветанов и Флоров ме викаха 8 пъти в ГДБОП заради уредени мачове във футболния съюз. Много е лесно да нацапаш едно име. При всеки мач, в който „Литекс“ побеждаваше с 5 гола разлика, имах призовка да обяснявам дали този мач не е уреден. Крадецът вика дръжте крадеца. Това ми е болното! Като знам, че единият ми е носил сутрин баница и боза, мислиш ли, че ще им простя? На Флоров? Или на Цветанов?

- А на Борисов какво ще му простиш?
- Мога да му простя само ако заяви, че повече няма да е фен на „Левски“ и на „Реал“ Мадрид.

- Какво не ти достигна за всичките тези години?
- Не ми достигна щастието да играя финал за световно първенство, което ми беше отнето. И второто, за което ми е мъчно, че не можах да стана световен шампион с „Барселона“, когато загубихме от „Сао Пауло“. Всичко друго, което съм си го написал на Стената в Ерусалим, на 99% ми се е сбъднало. Ти знаеш ли коя е най-дългата улица в София?

- Не.
- Тази, която води към затвора. Е, напиши, че там си ме намерила, по пътя към затвора. Аз съм изключително щастлив човек, имало е трудни моменти в кариерата ми, в живота ми - също, но никога не съм се предавал. Винаги съм намирал изход. Лошото е, че си провалихме държавата. И затова ме боли.