По повод 100 години от първото честване на Деня на народните будители и 160 години от рождението на дарителя, общественика и будителя Димитър Кудоглу, екипът на ОИ „Старинен Пловдив” създаде проект с името „Вратите на благотворителността”. Представянето му се състоя на 1 ноември в Балабанова къща. За първи път публично бяха експонирани автентичните врати от легендарния „Дом на благотворителността и народното здраве”, съпътствани от документална изложба с автори д-р Мая Лесинска и д-р Стефан Шивачев, презентация за Димитър Кудоглу и представяне на интересни фрагменти от историята на „Дома на народното здраве и благотворителността“. Прозвуча и „Хвалебна песен“, написан от Ангел Букорещлиев по повод откриването, в изпълнение на студенти от Вокален ансамбъл „Про Белканто“ към АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев” с диригент Алия Хансе.  
Поздрав към присъстващите на откриването отправиха инж. Александър Държиков – Председател на Общински съвет Пловдив, Пламен Панов – заместник-кмет по култура, археология и туризъм на община Пловдив. Сред гостите на събитието бяха проф. Тони Шекерджиева –Новак, ректор на АМТИИ, проф. д-р Мариана Мурджева, ректор на МУ Пловдив, проф. д-р Виктория Сарафян, МУ Пловдив, Димитър Минев – директор на НБ „Иван Вазов“, както и наследниците на Кудоглу - Нели Братанова и синовете ѝ Пенчо и Петър Братанови, които са правнуци на големия дарител и благодетел. Семейството живее в къщата, която Димитър Кудоглу построява на площад Централен и в която остава до края на дните си. Именно те са и хората, които реставрираха сградата - паметник на културата до съвършенство, с отношение към всеки един детайл.
За идеята и реализацията на проекта разказа доц.д-р Елена Кантарева – Дечева – и.д.директор на ОИ „Старинен Пловдив“. „Вратите на благотворителността” се реализира в партньорство с АМТИИ “Проф. Асен Диамандиев” – Пловдив, Драматичен Театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив, Дирекция „Регионален държавен архив” – Пловдив, Консорциум „Изкуство и образование“, Народна библиотека „Иван Вазов” – Пловдив, Медицински университет – Пловдив.
„Когато днес отново си говорим, какво е будител, да инспирираш хората, да им даваш каузи - можем да дадем пример – Димитър Кудоглу е човекът, който пълни думата със съдържание”, каза зам.-кметът Пламен Панов. Той припомни, че вече е задвижена процедурата да бъде експониран бюст-паметникът на дарителя в Цар Симеоновата градина. Пак там, в района на Централна поща е и мястото където трябва да бъдат експонирани тези врати.  
Реставрираните врати на Дома на благотворителността и народното здраве са съхранявани до момента в къща „Бирдас”, където се пазят и две от страничните врати на сградата.  Вратите са едно от малкото останали материални свидетелства за Дома на благотворителността. На този етап  е извършена консервация, предстои и реставрацията им. Идеята е те да бъдат експонирани  в зоната на Централна поща, където се е издигала сградата преди да бъде съборена през 1973 г. В къща „Недкович” са експонирани мебели от Дома,  а в Медицинския университет се пазят мебелите от заседателната зала.
Презентацията за дарителя, общественика и будителя Димитър Кудоглу и Дома на благотворителността представи арх. Нина Толева – Новак – зам.-директор на Института.
На 25 май 2010 г. Райна Каблешкова дари на НБ „Иван Вазов” три изключително ценни архивни документа, разкриващи дейността на Дома на благотворителността и народното здраве „Димитър Кудоглу“ в Пловдив – Протоколна книга, Книга на посетителите на дома и Златна книга на благотворителите. Това са документи от архива на дядо й Недко Каблешков – значима личност, свързала трайно живота си с Димитър Кудоглу. Копия от две от тях, НБ Иван Вазов предостави като част от експозицията „Вратите на благотворителността“ в Балабановата къща.
Димитър Кудоглу създава фондацията за благотворителност през 1926 година. Мотивите си той описва така:  „Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можал да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела. “ Желанието му било да организира и открие в Пловдив диспансер, наречен „Дом на благотворителността и народното здраве“, който да носи името му. В здравното заведение да се води борба срещу „най- опасните за обществото болести: детските, туберкулозата, венерическите“.
Венец на неговата всестранна дейност в полето на милосърдието и дарителството, съпътствали целия му живот е създадената на 1 декември 1926 г. фондация „Дом на благотворителността и народното здраве „Димитър П. Кудоглу”.  В края на 1926 г. Кудоглу закупува за 5 милиона лева сградата на хотел, финансира с още 3,5 милиона лева нейното преустройство и оборудване с най-съвременна медицинска апаратура, дарява и двата си тютюневи склада в Пловдив на ул. „Иван Вазов“, с приходите от които да се издържа Дома. Така се ражда Домът на благотворителността и народното здраве „Димитър Петров Кудоглу“ - първото социално здравно заведение в България. По своята структура и начин на обслужване Домът е здравно заведение от тип диспансер.
Димитър Кудоглу умира през месец март 1940 г. в Пловдив. Още през същата година в градската градина „Цар Симеон“ е издигнат негов бюст – паметник, но през 1951 г. паметникът е преместен в белодробния диспансер на края на града.
След 1944 г. дейността и собствеността на Дома на благотворителността и народното здраве е одържавена. През 1948 г. някои от отделите на диспансера са прехвърлени към Медицинския факултет в Пловдив, а през 1951 г. Министерството на народното здраве и социалните грижи, във връзка със системата на общественото подпомагане, одържавява фондацията.
На 20 юли 1970 г. Градският съвет за планово изграждане на населените места решава при проектирането на разширението да пощата да се разработи вариант за вграждане на дома. Въпреки че домът е паметник на културата, след намеса на Министерството на икономиката и строителството, и въпреки съпротивата на тогавашния кмет на Пловдив Диран Парикян, сградата е разрушена през 1973 година.

Изложбата „Вратите на благотворителността” може да бъде видяна до 30.11.2022 г. Входът е свободен! Работно време от 09:00 до 17:30 ч., понеделник - почивен ден