Всяка година на 1 септември по традиция дворът на Балабановата къща в Пловдив се изпълва от десетки художници, изкуствоведи, любители, колекционери и ценители на изкуството от цялата страна. И така вече 55 години. Националните есенни изложби в Пловдив са едно най-старите традиционни събития в художествения живот, които устояват на времето, все някак съумяват да се адаптират към промените, но и да запазят своята вярна публика. Къщите, дворовете, калдъръмените улици, топлите септемврийски вечери и почти неземната атмосфера на Стария град допълват по уникален начин преживяването с изкуството. Затова септември е винаги пловдивски.

Историята на Есенните изложби е неотменно свързана с историята на Стария Пловдив и емблематичната личност на Атанас Кръстев, познат още като Начо Културата или кмета на Стария град. През 1967 г. той прави за първи път изложба с акварели на приятеля му Георги Божилов – Слона в двора на неговата къща на Небет тепе и това се приема за начало на инициативата, която от 1970 г. става ежегодно събитие. Пловдивската група, легендите, които витаят около нея за бохемския живот, за вечерите в кръчма „Пловдив“ и за смелостта на група живописци да изпъкнат като индивидуалисти и артисти във време, в което трябва да са по-скоро примирени и послушни до посредственост спечелва на Пловдив завинаги прозвището „град на художниците“ и славата на място със собствен дух и характер. Тази атмосфера, заложена още в първите години, в които възрожденските къщи по Трихълмието започват да се реставрират една по една, си остава съхранена и до днес.

През 70-те години такъв вид камерни изложби не се организират често и участието в Пловдив е голямо изключение и престиж за художниците. В това първо десетилетие в есенните изложби свои творби показват Златю Бояджиев, Димитър Киров, Атанас Яранов, Иван Кирков, Енчо Пиронков, Дечко Узунов, Йоан Левиев, Валентин Старчев, Крум Дамянов, Георги Баев, Георги Чапкънов, Емил Стойчев, Петър Дочев и други, чиито имена познаваме като най-известните български художници.

След паметното начало на Начо Културата организацията на изложбите претърпява различни промени, но авторитетът им като значимо национално събитие нараства все повече.

През 80-те години съорганизатор на форума е Съюзът на българските художници и те добиват повече вид на организирана и регламентирана проява. Въпреки това представянето на традиционни видове изкуство в тази необичайна среда винаги ги отличава от останалата част от художествената сцена дори и по време на зрелия социализъм. Възрожденските орнаменти, кобиличните извивки, алафрангите и кладенците наоколо не биха могли да се впишат в догматичните норми, независимо от времето. Новото десетилетие идва и с ново поколение млади тогава творци, които днес имат и своята не само национална, но и международна известност като Недко Солаков, Андрей Даниел, Вихрони Попнеделев, Станислав Памукчиев, Божидар Бояджиев, Милко Божков и др.

През следващото десетилетие с политическите промени в България Националните есенни изложби са едно от събитията, което успява бързо да се приспособи към новите изисквания и да се промени, за да отговори на процесите, които протичат не само в политическия, но и в културния живот. Изложбите започват да се организират на кураторски принцип и да представят и най-съвременните форми на изкуство. Куратори на различни издания на Националните есенни изложби от 90-те години насам са изкуствоведи и художници, които намират тема и специална свързваща нишка между художниците. Всеки от тях донася своя поглед в събитието и го променя според предпочитаните от него автори. В историята на изложбите като куратори са се записали Красимир Линков, Галина Лардева, Светла Москова, Моника Роменска, Борис Данаилов, Нина Амар, Пламена Димитрова-Рачева и Албена Спасова, Димитър Грозданов, Петър Змийчаров, Вихра Григорова, Сим и Краси Алексиеви.

Най-новата история на пловдивския форум в последните десет години се пише от Галина Лардева – изкуствовед, изследовател, критик и професор, която създаде една интересна серия от издания на есенните изложби, редувайки различни теми, свързани с проблемите на изкуството в нашето съвремие. Както в началото на своята история, така и сега събитието продължава да съчетава представянето на пловдивски художници и такива от цялата страна. Проф. Лардева съумя да даде възможност и за дебют на талантливи нови имена на тази утвърдена с времето сцена.

От 2025 г. предстои отварянето на нова глава в историята на Националните есенни изложби в Пловдив с организирането на конкурс за куратор, който да даде възможност за разнообразяване и обогатяване на събитието с различни гледни точки, различни селекции, творби, имена и теми. Трудно се стъпва на толкова дълга и авторитетна история, но предизвикателството и смелостта са част от традицията на пловдивското събитие.